Намкхай Норбу Ринпоче

Намкхай Норбу Ринпоче

Chogyal Namkhai Norbu

Чьогял Намкхай Норбу Ринпоче, е роден на единадесетия ден от десетия месец на годината земя-тигър (8 декември 1938 г.) в селцето Геуг в Дерге, Източен Тибет. На две годишна възраст той бил разпознат от тогавашния Шечен Рабджам Ринпоче като въплъщение на Адзом Другпа, един от великите Дзогчен учители от ранната част на двадесети век. Адзом Другпа бил ученик и на Джамянг Кхйенце Уангпо (1820-1892) – първият Кхйенце Ринпоче, и на Патрул Ринпоче (1808 – 1881). Адзом Другпа бил тертон, откривател на скрити съкровища, който получавал видения директно от Джигме Лингпа (1730-1798).

На осем годишна възраст младият Норбу Ринпоче бил разпознат като умствено въплъщение на Лходруг Шабдрунг Ринпоче и от шестнадесетия Кармапа (1924-1981) и от единадесетия Палпунг Ситу Ринпоче (1886-1952). Първият Шабдрунг Нгауонг Намгял (1594-1651) бил въплъщение на великия Друкпа Кагю Учител Кункхйен Пема Карпо (1527-1592) – основателят на Друкпа Кагю в Бутан. Неговите въплъщения са били светските и духовните владетели на Бутан до установяването на съвременната династия през 1904 г. Титлата „Чьогял” или „Дхарма Крал” се дава на тези въплъщения.

Chogyal Namkhai Norbu

От много ранна възраст Чьогял Намкхай Норбу получил най-строго духовно обучение от Риме учителите на Източен Тибет. След това, от осем годишна възраст до навършването на шестнадесетата си година той преминал през целия курс на обучение на Сакя колежа при манастира Дерге Гонгчен – резиденцията на краля на Дерге. През този период той също учел и под ръководството на Дзонгсар Кхйенце Чьокйи Лодро в Дзонгсар. През 1951, на четиринадесет годишна възраст той получил посвещенията във Ваджрайогини според Сакя приемственостите на Нгорпа и Царпа. Тогава наставникът му го посъветвал да потърси една жена, живееща в областта Кадари, която била считана за живото въплъщение на самата Ваджрайогини и да получи посвещения от нея. Тази жена учител, Аю Кхандро Дордже Палдрон (1838-1953) била на 113 години по онова време и била прекарала в тъмно отшелничество петдесет и шест години. Тя била по-възрастен съвременник на Адзом Друкпа, както и пряк ученик и на Джамянг Кхйенце Уангпо и на Няла Пема Дудул (1816-1861), който постигнал тялото-дъга. Чьогял Намкхаи Норбу получил от нея няколко приемствености, включително и тези, за които бил помолил, както и Лонгчен Нйингтик и собствените умствени терми на Аю Кхандро.

През 1954 г. той бил избран за представител на тибетската младеж и бил поканен да посети Китайската народна република. В последствие, през 1954 г. го назначили за учител по тибетски език в Югозападния университет за малцинствата в Чхенгду, Сичуан, Китай. Това е периода, през който той овладял свободно китайски и монголски.

След това, следвайки едно видение, получено на сън, когато бил на седемнадесет години, Намкхай Норбу се завърнал в родното си място в Дерге и малко след това се отправил към една изолирана долина на изток от Дерге, където се срещнал със своя коренен учител, Няла Ринпоче Ригдзин Чангчуб Дордже (1826-1961/1978). Ригдзин Чангчхуб Дордже произхождал от областта Нягронг, още по на изток, на границата с Китай. Той бил ученик и на Адзом Другпа и на Няла Пема Дудул. Той бил също така ученик и на друг известен Дзогчен учител, който бил постигнал тялото-дъга – Шардза Траши Гялцен Ринпоче (1859-1935). Чангчхуб Дордже бил учителят на една напълно самоиздържаща се общност от практикуващи миряни, наречена Няла Гар. Ригдзин Чангчхуб Дордже бил практикуващ лекар и Чьогял Намкхай Норбу останал с него, помагайки му в медицинската практика. От него той получил посвещение и предаване на същностните Дзогчен учения от Семде, „Раздела на ума”, Лонгде, „Раздела на пространството” и Менангде „Раздела на тайните инструкции”. Най-важно от всичко, този учител го въвел пряко в преживяването на Дзогчен.

Чьогял Намкхай Норбу след това извършил дълго поклонничество в Централен Тибет, Непал, Индия и Бутан. При завръщането си в родното си Дерге той открил, че политическата ситуация се била влошила много. Избягвайки от агресивната обстановка той се установил първоначално в Централен Тибет. Най-накрая навлязал като бежанец в Сиким и живял в Гангток, столицата, между 1958 и 1960 г. По време на престоя си там бил назначен на работа като автор и редактор на тибетски учебници в Бюрото за развитие към Правителството на Сиким. Там той се срещнал с професор Джузепе Тучи, прославен тибетолог, който го поканил на работа в Рим. На двадесет и две годишна възраст, през 1960 г., Норбу Ринпоче заемал поста на асоцииран изследовател към IsMEO, Италианския институт за средно и далечно азиатски изследвания. През 1964 му бил предложен поста на професор по ориенталски езици и култура в Неаполския университет. В продължение на двадесет и осем години Чьогял Намкхай Норбу преподавал тибетски и монголски езици и литература, както и културна история на Тибет, пенсионирайки се през 1992 г. като почетен професор.

Chogyal Namkhai Norbu

В момента Чьогял Намкхай Норбу пътува по света и преподава. Дейността му е съсредоточена в петте центъра, основани от него: в Европа, Меригар (Италия); в Южна Америка, Ташигар (Аржентина); в Руската Федерация и Централна Азия (Кунсангар, Москва); в Северна Америка, Цегялгар (Масачузетс, САЩ) и в азиатския пасифик, Намгялгар (NSW, Австралия). Последователите на учението му принадлежат към Международното Дзогчен общество – името на основаната от него организация.

Чьогял Намкхай Норбу Ринпоче преподава основно Дзогчен по начин, който е различен от традиционния метод, по който се изучават тези учения в школите на тибетския будизъм. Норбу Ринпоче не принадлежи формално към никоя школа.

Намкхай Норбу Ринпоче е тертон и собствените му терма учения в момента заемат повече от десет тома, които той малко по малко преподава на учениците си.