Въведение в Будизма

лекция, изнесена от Дзонгсар Кхйенце Ринпоче

© Превод: Лама Иво

Както може би сте отгатнали, аз съм будист. Казаха ми, че трябва да ви запозная с Буда, с неговия път и с ученията му. Това е трудна работа, нещо, което не може да стане за кратко време. В този ден и епоха обаче, когато светът е зает с агресия, алчност и всякакви конфликти, аз съм изпълнен с радост от факта, че толкова много хора искат да знаят повече за нещо толкова отегчително като будизма.

Буда е бил принц. Той е бил едно обикновено човешко същество. В него не е имало нищо божествено, той бил просто един принц. Всъщност, кланът Шакя не било голямо кралство, само някаквo малко царство. Онова, което той и един друг индиец – Махавира направили, всъщност успяло да промени индийската философска система. До тогава присъствието на Упанишад, или Веданта културата, преобладавало в Индия. Имало силна вяра в касти, богове, жертвоприношения и заедно с това – силни концепции за етика, морал и т.н., въпреки че Упанишад и Ведическите схващания за бога-създател са различни от концепцията за Бог, която съществува на Запад, например в Юдейството, Християнството и Исляма.

Преди Буда да умре неговите последователи го попитали какво да кажат на света. Буда казал четири неща, които били доста интересни. Той казал, че последователите му трябвало да кажат на света, че някога е имало един обикновен човек, наречен Сидхарта, в Капилавасту, Индия. Сидхарта се появил на този свят като обикновено човешко същество. Наблягам на думата обикновено. Второто послание било, че това обикновено човешко същество постигнало просветление. Това обикновено човешко същество след това преподало метод за това как се постига просветление – това било третото послание. Четвъртото послание било това, че дори това просветлено същество умряло. Това били четирите послания, които Буда действително искал последователите му да предадат на света.

Когато Буда казал, че един обикновен човек се е появил на тази земя, той имал предвид, че всяко човешко същество може да стане буда. Всъщност, същността на всички тях е буда. Сидхарта не се родил буда; той бил обикновен, точно като теб и мен. Това е много важно послание. Един невеж, агресивен, алчен човек също може да стане буда. Това е казвал той в първото и второто си послание.

Третото послание също е доста важно. Човек може да си помисли: “Това може да се е случило на него, но какво ще стане с нас?” Затова в третото послание Буда казва, че ни е оставил метод за това как да постигнем просветление. В други беседи, Буда ясно е казал, че той не може да ти даде просветление, че не може да премахне твоето страдание, че трябва сам да се справиш с това.

Четвъртото е може би най-важното послание. Буда не станал безсмъртен. Той не се превърнал в нещо, което никога не умира, като вампир. Той отишъл в онова, което будистите наричат паринирвана. Пари означава ‘отвъд’.

След това ученията на Буда се разпространили на много места: Индия, много отхималайските райони, Афганистан, Пакистан, Индонезия, Китай, Япония. Мисля че най-ранният човек, донесъл будизма в Европа, е бил руснак и сега той бавно продължава да се разпространява из Америките и останалия свят.

Мъдростта на Буда е много сложна и изобщо не е привлекателна. Тя е много истинна, много сурова, много разголена. Затова не е приятна, защото никой не обича да чува истината, тя е доста дразнеща за слушане. Методите на Буда са много индивидуално ориентирани. Самият той е казал, че вие сте свой собствен учител, свой собствен спасител, че никой друг не може да ви спаси. Той никога не е правил ясни разграничения, така че е много сложно. Често казвам на хората, че ако притежавах авторитета да променя нещо в будизма, бих го опростил. Например, всеки будист трябва да носи чорапи. Като будист, поне веднъж в живота си трябва да отидеш до Бодгая, Индия. Като будист, трябва да се опитваш да направиш целия свят будисти – такъв вид дисциплина, напътствия. Но будизмът не е такъв.

Понякога, когато пътувам със самолет, някой, който е седнал до мен, ще каже: “О, вие сте будист.” И аз казвам: “Да”. Тогава той казва, “Значи трябва да сте вегетарианец.” Е, добре е, когато хората свързват будизма с това да си вегетарианец, да си мил, усмихнат…. хубаво е. Затова аз не мога да им противореча и тогава някак промърморвам: “Да”. И когато дойде стюардесата, не мога да си поръчам месо. Трябва да се придържам към собственото си лицемерие.

Тъй като аз също така правя и филми, постоянно ме засипват с тези въпроси: “Ти си будист, как може да правиш филми?” Този въпрос постоянно се появява. Затова искам да го обясня малко, тъй като мисля, че е доста важно.

Според моя анализ, тези въпроси: “Ти вегетарианец ли си?” или “Как можеш да правиш филми?”,  възникват, тъй като будизмът често се характеризира като религия. А религиите почти винаги трябва да се занимават с етика и морал, нали? Когато говорим за етика и морал, обикновено говорим за етика и морал, които са написани някъде, за следване на правилата. Мисля, че това е причината хората да задават такива въпроси. Аз обаче трябва да кажа, че източната философия, особено индийската философия, слага акцента върху мъдростта. В будизма мъдростта е много по-важна от етиката и морала. Моралът и етиката съществуват само като средство, което да усили и стабилизира мъдростта. Ако няма мъдрост, така наречените моралност и етика са много опасни. Те могат да съсипят живота ни. Когато например пропускам едно месно ядене, това е поради моралност. Моралността и етиката обаче изглежда са доста важни в Християнството, Юдейството и Исляма. Да, разбира се, будистите също ценят моралностаа, но мъдростта е на първо място.

Когато говорим за мъдрост, говорим за нещо, което преминава отвъд това да направиш правилното или неправилното нещо. Въпреки че това е малко интелектуално, ще се наложи да парафразирам един от най-великите будистки светци и учени – Чандракирти. Той е казал:

Онези, на които им липсва мъдрост, ще направят много недобродетелни неща
и като резултат ще отидат в адовете.
Онези, на които им липсва мъдрост, ще направят много добродетелни неща
и като резултат ще отидат в божествените сфери.
Онези, които са мъдри, преминават отвъд добродетелното и недобродетелното
и ще постигнат освобождение.

Както казах, будизмът е много сложно нещо! Този акцент върху мъдростта се отразява и на социалния ни живот. Например, лудите йогини на Тибет. Тибет е едно общество, което почита лудите, общество, което цени лудата мъдрост, анормалното. В нашето общество рядко може да се чуе фраза като: “Той беше велик човек, защото беше толкова морален.” Често обаче чуваме възхвала за някой, защото той е имал много мъдрост. Будистката традиция и възглед почти винаги се основават на мъдростта. Мъдростта е най-важното нещо.

И каква е тази мъдрост? В мъдростта няма нищо божествено. Тя не е някакъв дар от бога, който трябва да търсим. Нищо подобно. Тя също не е супер интелект. Едва ли не,мога да кажа, че тя не е нищо специално. И не е нещо, с което се сдобиваме. Не можем да си купим мъдрост. Не можем да я натрупаме. Това е така, защото ние вече я притежаваме. Ние имаме мъдрост. Всички ние. Ти и аз, и кучетата. Всеки. Никой не е изключен. Всеки има тази мъдрост. В момента обаче тази мъдрост, която вие и аз имаме,не се проявява, защото е увита във всякакви видове опаковъчна хартия. Някои от опаковките са изпълнени много красиво – като много красиви оригами – ние наричаме това религиозна опаковка, опаковката на духовния материализъм. С тях е трудно, ние не искаме да ги отваряме, защото опаковката е толкова красива. Някои обаче са доста грозни – за тях е лесно да развием мотивация да ги разопаковаме, но дали ще успеем в това, или не, е друг въпрос. Това е единственият проблем, иначе мъдростта си е тук.

Въпросът сега е как да го разопаковаме, как да свалим този воал, който покрива нашата мъдрост. Съществуват толкова много методи, толкова много! И тези методи всъщност понякога се превръщат в проблем. Въпреки че те помагат много за разопаковането на тази мъдрост, те на много нива също така са се превърнали в проблем и това е причината, поради която, например, на много места будизмът винаги се категоризира като религия. Защо? Заради някои от тези методи. Будистите използват цветя, благоухания, роби и т.н. Разбира се, разопаковане е необходимо, за да се разкрие обекта, който е вътре, но е много жалко, че понякога хората се съсредоточават толкова много върху опаковката и разопаковането, че забравят каква е всъщност целта.

В будизма ние сме окуражени да използваме всякакви методи, стига те да са придружени от мъдрост. Има популярни методи, които, разбира се, зависят от това къде се намирате. Ако отидете в югоизточна Азия, един много популярен метод е да изоставите дома си, да обръснете главата си, да си облечете нещо жълтеникаво или кафеникаво и да отидете в гората. Това е един от хилядите и хиляди методи. Счита се че има 84000 различни метода – това е просто един от тях. Благоухания, мантри, пясъчни мандали, подреждане на цветя, зен градини са някои от другите методи. Някои методи са по-рисковани от други, защото някои методи са като игра с огъня. Някои методи са наистина опасни. Те са доста разголени, сурови, и следователно – по-опасни. Някои методи не включват риск, но са много бавни, тъй като не поемате никакъв риск. Както и при всеки друг път, колкото по-малко риск поемете, толкова по-малка ще е и печалбата ви. Всичко зависи от това колко кураж притежавате.

Сред всичките тези методи обаче има един, който е доста популярен и доста ефективен. Също така почти всички други методи се основават на този единствен метод. Той е наречен, всъщност, ‘да не правиш нищо’. Да не правиш абсолютно нищо е истинският метод. Ако искате да му дадете име, той е наречен самадхи, или “медитация”. Така че медитацията, в основата си, е да не правиш нищо.

Нека сега навържем всички тези неща. Какво правим тук? Ние се опитваме да открием мъдрост, мъдростта, която съществува. Как работи това? Нима правенето на нищо ще разкрие мъдростта? Как?

Ако преведем думичката “мъдрост”, или праджня, на обикновен ежедневен език, тя означава “абсолютна нормалност” – един ум в своето абсолютно нормално състояние. Нашият ум обаче не е нормален. Твоят ум не е нормален. Моят ум определено не е нормален. Защо? Защото някои от нас са наркомани. Някои от нас са алкохолици. Но наркоманите и алкохолиците – това са малки неща, не са голяма заплаха. Всъщност има други неща, които ни правят ненормални, и това са нашите привързаности към агресия, завист, гняв, желание, гордост. Тези емоции ни правят ненормални.

Почти през цялото време ние сме оплетени в гняв, завист или гордост. Винаги! Когато гледаме нещата, ние виждаме всичко през пет чифта очила: очила на завист, очила на гняв, очила на гордост и т.н. Когато видим същинския обект, ние го виждаме напълно изкривено. Това е начинът, по който вие и аз, хората като нас, ставаме ненормални.

И така, как да достигнем нормалността? Как да постигнем това? Има много начини, както казах: благоухания, цветя, обръсване на главата. Един от най-добрите начини обаче е да седнем и да не правим нищо. С какво ще помогне това? Това всъщност е един много добър трик. Виждате ли, обикновено нашият ум винаги копнее за забавления. Нашият ум не може да застане мирно, без да е зает с нещо. Ние трябва да правим нещо. Когато умът ни е зает с нещо, тогава ние сме се хванали здраво за онова, с което се занимаваме. Виждате ли? Умът е ненормален, изтощен, огрубял, зает. Няма начин да станем нормални.

И какво правим в такъв случай? Ние изоставяме всичко това и не правим нищо. Това е трудно. Опитайте го, когато се върнете вкъщи довечера. Седнете в хола си за две минути, без да правите нищо. Много е отегчително, много тежко. Ние трябва да правим нещо: да четем вестник, да гледаме телевизия, да се обадим на някой, да купонясваме. Правили сме това отново, отново и отново. Сега вече сме толкова преситени, че тези неща дори не работят вече. Телевизията е толкова отегчителна, вестникът е толкова отегчителен и купонясването всяка вечер е толкова отегчително. Нищо от тези неща вече не ни възбужда. Всъщност, някои от нас дори са приели убежище в камшиците и веригите. Скоро, за да можем да се възбудим, ще ни трябва електрическо ренде за сирене. Това е, защото сме станали толкова ненормални, толкова твърди. Умът ни е станал като сирене Пармезан, а ножчето за сирене изобщо не е остро.

Затова нещото, което трябва да направим, е просто да седнем и да не правим нищо. Абсолютно нищо, включително и без мечтаене. Тези дни хората казват, “аз медитирам,” но гледат в някой залез. Това е правене на нещо по най-сериозния възможен начин! Гледането на залези е създало някои от най-великите песни, гледането на вълните е създало доста неща. Вие не трябва да правите нищо такова. Не трябва да слушате ню ейдж музика. Ужасно е – Деветата симфония на Бетховен с птички – вижте колко ненормални сме станали! Това е от сорта на електрическото ренде за сирене; Деветата симфония с птички и дъждовни капки. Нищо не работи, нищо.

Следователно най-безопасният начин е да правите нищо. По две минути всеки ден. И след това, ако сте дисциплинирани, по три минути, четири минути, пет минути. Ако можете да не правите нищо и да седите и наблюдавате ума си по десет минути на ден, без да пропускате в продължение на една година, ще се случи голяма промяна. …Не трето око, не. Кой иска такова нещо? Кой би искал да има трето око? Човек толкова ще се притесни, че дори няма да може да си направи нормална среща с някой. Представете си, имате трето око! Това не е нашата цел.

Нашата цел е десет минути медитация всеки ден. След една година определени неща започват да се променят във вас. Нека кажем, че вие, например, сте някой, който настървено си мие рицете със сапун, след като използва тоалетната. След това се връщате в стаята и си помисляте: “Измих ли ги?”, и се връщате отново, и ги измивате отново. Посред нощ се сепвате: “Измих ли си ръцете?”, и след това отново отивате и си ги измивате.

Това е може би доста краен пример. Малки неща обаче, като гладенето на бельото. Или като дните и часовете зяпане през витрината в най-скъпите колани и тиранти. Това е наистина смешно! Защото дори и да ги носите, никой няма да ги види, а пък вие прекарвате пред витрината два дни, избирайки.

Всички ние имаме всякакви малки мании като тези и когато тези мании започнат да отслабват, това определено е смислена цел. След една година медитация вие може съвсем спокойно да измиете ръцете си в тоалетната чиния, без дори да ги изсушите с пешкира и да не се притеснявате за това. Ще си легнете да спите без грижи и утре ще изядете закуската си с ръце, без грижи.

Това, казвам ви, е едно малко просветление. Всичко, което трябва да направим, е да съберем много такива. А това определено е съвсем постижимо.