Как да подходим към Гуруто - Дзонгсар Кхйенце Ринпоче

Как да подходим към Гуруто

© Превод: Лама Иво

Dzongsar Khyentse Rinpoche

Една беседа върху предаността, изнесена от Дзонгсар Кхйенце Ринпоче през 1996г. в Болдър, Колорадо,
на годишнината от смъртта на Негово Светейшество Дилго Кхйенце Ринпоче.

Да ви кажа право, мисля че съм грешният човек, който трябва да говори за предаността към Гуруто, защото не я имам. Това не е, защото има някакъв недостатък в моите учители; това е изцяло, защото нещо ми липсва на мен. Повярвайте ми, аз имам толкова голямо его, а предаността е лоша новина за егото. От друга страна, аз съм изучавал предаността, така че може би имам някакво теоретично познание за нея.

Защо преданост?

Защо ни трябва преданост? Общо казано, на нас ни трябва преданост, защото ни трябва просветление. По определен начин просветлението може да бъде разбрано много простичко като освобождаването от определени мании и лоши навици. Докато не се освободим от тези мании и навици, ние ще се скитаме безкрайно в самсара, преминавайки през всякакви депресии, страдания и т. н.

Причината за всички тези страдания е нашата фундаментална несигурност. Ние постоянно се чудим дали съществуваме или не. Нашето его, или по-скоро нашата привързаност към идеята за “аз”, е напълно несигурно за собственото си съществуване. Нашето его може да изглежда силно, но то всъщност е доста трошливо. Разбира се, ние не си задаваме такива въпроси съзнателно, но винаги имаме едно подсъзнателно усещане за несигурност, за това дали съществуваме.

Опитваме се да използваме неща като приятели, пари, служебно положение и власт, както и всичките ежедневни неща, които правим, като гледане на телевизия и пазаруване, за да можем някак да докажем и утвърдим съществуването си. Опитайте се да седнете сами в една къща и да не правите абсолютно нищо. Рано или късно ръката ви ще се протегне към дистанционното или вестника. Ние имаме нужда да бъдем заети. Имаме нужда да се занимаваме с нещо. Ако не сме заети, се чувстваме несигурни.

Има обаче нещо много странно във всичко това. Егото търси постоянно разсейване и след това самото разсейване се превръща в проблем. Вместо да ни помага да се чувстваме по-сигурни, то всъщност увеличава нашата несигурност. Ние се вкопчваме в разсейването и то се превръща в още един навик. Щом веднъж стане навик е трудно да се отървем от него. Така че, за да се отървем от този нов навик, трябва да възприемем още един нов навик. Така нещата се въртят отново и отново.

За да се подкопае този вид привична схема, Господарят Буда ни е преподал много, много различни методи. Някои от тях са много умели методи, като например да победим емоциите като се сприятелим с тях. Дори една-еднинствена дума на Буда Шакямуни може да ни освободи от всички тези мании и привични схеми. Вземете например учението върху непостоянството. Когато много от нас, включително и самият аз, чуваме учения за неща като непостоянството, скъпоценното човешко тяло, любовта и състраданието, ние имаме навика да ги пренебрегваме като много прости и подготвителни. Но това е, защото ние всъщност не ги разбираме.

Обучаване на ума

Същността на пътя е да се притежава мъдростта, която осъзнава липсата на его. Докато не сме придобили тази мъдрост, ние не сме разбрали същността на учението на Буда.

За да постигнем тази мъдрост, на първо място трябва да направим умовете си гъвкави и контролируеми – в смисъл да можем да ги управляваме. Както е казал Шантидева, ако искаш да вървиш удобно, има две възможни решения. Или се опитваш да покриеш цялата земя с кожа – но това би било много трудно – или постигаш същия ефект просто като си сложиш чифт обувки. По същия начин би било много трудно да овладеем или опитомим поотделно всяка една емоция, която изпитваме, и да променим света според желанията си. Всъщност основата на цялото преживяване е умът и затова будистите изтъкват важността на обучаването на ума – за да може той да стане обработваем и гъвкав.

И все пак един гъвкав ум не е достатъчен. Ние трябва да разберем същността на ума. Това е много трудно да се направи, точно защото включва постигане на мъдростта, която осъзнава липсата на его. Ние сме в самсара от безначалното време. Схемите на нашите навици са много здрави. Ние сме напълно заблудени. По тази причина е много, много трудно тази мъдрост да се появи.

И какво да правим тогава? Има само един начин да се сдобием с тази мъдрост – чрез натрупване на заслуга. Как трябва да натрупаме тази заслуга? Според общата колесница на Будизма, методът за натрупване на заслуга е като притежаваме ум на отричане, като размишляваме върху непостоянството, като избягваме създаването на всички причини и условия, които заздравяват егото, като създаваме всички причини и условия, които ще стабилизират нашата мъдрост, като се въздържаме от нараняване на други същества, и т.н. В Махаяна заслугата се натрупва чрез състрадание към чувстващите същества.

В крайна сметка, за да бъда кратък, ако искате просветление, ви трябва мъдрост. Ако искате мъдрост, ви трябва заслуга. А за да имате заслуга, според Махаяна, трябва да притежавате състрадание и бодхичита – желанието да се установят съществата в състояние на свобода.

Благословиите на Гуруто

Ваджраяна е известна с множеството си методи и техники, някои от които са много лесни. Най-важната обаче е да се притежава “свещен възглед”. А същността на този свещен възглед е предаността към Гуруто. В коментара на “Чакрасамвара тантра” се казва, че “чрез благословиите и добротата на Гуруто, голямо блаженство, осъзнаването на простотата, обединяването на самсара и нирвана, могат да бъдат придобити в миг”. Този цитат се отнася до буда-същността.

Общо казано основното послание на будизма е, че вие притежавате буда-същност. С други думи вие вече и доста естествено имате вътре в себе си качествата на съвършено просветление. Но вие трябва да осъзнаете това. Фактът, че не притежавате това осъзнаване, е причината, поради която се скитате в самсара. Според Нагарджуна, Буда не е казал, че трябва да изоставите самсара, за да постигнете просветление. Онова,което е казал той, е, че трябва да видите, че самсара е пуста, че тя няма присъщо съществуване. Това е същото като да се каже, че трябва да разпознаете своята същностна буда-природа.

Има много различни методи за разпознаване на този вътрешен Буда. От тях най-бързият и най-лесният е да се получат благословиите на Гуруто. Това е причината, поради която предаността към Гуруто е необходима.

Например може да сънувате кошмар с чудовища. Но след това внезапно някой излива кофа студена вода върху вас и вие се събуждате. Студената вода всъщност не е накарала чудовищата да изчезнат, защото на първо място там не е имало никакви чудовища. Това беше просто сън. Но от друга страна, когато имате кошмар, вашите страдания са истински, а човекът, който излива кофата с вода върху вас, е наистина много добър и специален. Ако имате много заслуга, вие можете да срещнете такъв човек- човек, който може да излее водата. От друга страна, ако нямате заслуга, може никога да не се събудите от кошмара.

Гуру приемственоста води началото си от някой, наречен Ваджрадхара, или Самантабхадра. Нашите учители ни казват, че той е нашият собствен ум, същността на нашия собствен ум. Това означава, че когато проследим назад приемствеността, всъщност стигаме до собствените си умове, до същността на самите себе си. Гуруто не е някакъв всемогъщ спонсор, който трябва да боготворим, или на когото трябва да се подчиняваме. Най-важното нещо за разбиране е, че Гуруто е изразът на нашата собствена буда-същност.

На обикновено ниво човек може да каже, че гуруто е някой, който ти казва какво да правиш и какво да не правиш. Едно малко детенце може да не осъзнава, че нагорещеното желязо изгаря, така че баща му му казва, че ще се изгори и го предпазва от нараняване. Гуруто прави това за теб, когато ти казва какво е правилно и какво е погрешно.

Във Ваджраяна обаче Гуруто прави нещо дори и още по-важно. Вие може да сте чели много много пъти, че вашето тяло, реч, ум и агрегати са били винаги чисти от безначалното време. Но ние не осъзнаваме това. Както казваше Кябдже Дуджом Ринпоче, точно защото истината е толкова простичка, хората не я разбират. Тя е като собствените ни клепачи, които са толкова близко, че не можем да ги видим. Причината,поради която не осъзнаваме това, е собствената ни липса на заслуга. Ролята на Гуруто е да ни даде упълномощаване и да ни запознае с тази чистота, и най-накрая – да посочи директно същността на ума.

Да поставим Гуруто на изпитание

Великият видядхара Джигме Лингпа е казал, че е много важно първо да се анализира Гуруто. Както казах преди, ние по природа сме много несигурни хора. По тази причина сме много лесна плячка. Правим всякакви грешки, които са трудни да се изчистят по-нататък.

Преди да започнете да следвате един Гуру, трябва да имате добро разбиране на Дхарма. Нямам предвид, че трябва да я разбирате напълно, но трябва да имате поне някакво разбиране. Трябва да анализирате и трябва да бъдете скептични и критични. Може би трябва да спорите и да се опитате да откриете недостатъци като използвате логика и размишление.

Докато правите това обаче, не трябва да имате подхода на журналиста, който търси грешки. Целта тук е да откриете пътя, не да откриете грешки. Така че когато изучавате будизма, трябва да се опитате да видите дали този път ви подхожда или не, дали този път ви се струва разумен или не. Това е много важно.

Ето един пример. Нека кажем, че искаме да отидем в Ню Йорк и че си наемаме водач. Трябва да имаме поне някаква идея за това къде се намира Ню Йорк. Да си наемем водач, без да знаем дали Ню Йорк е на изток, юг или запад, е онова, което аз наричам “болест на вдъхновението.” Не е достатъчно водачът ви просто да е привлекателен – да харесвате начина, по който той изглежда, говори или се държи. Трябва да имате поне някаква идея къде се намира Ню Йорк, така че ако по средата на пътуването той започне да се държи малко странно, вие да се чувствате ОК, защото знаете, че пътувате в правилната посока. Той може да ви води по странни и неравни пътища, но това няма значение, ако знаете, че вървите в правилната посока.

От друга страна, ако изобщо не познавате пътя, вие сте задължени да вложите цялото си доверие в този водач, който твърди, че може да направи всичко. Евентуално, ако имате много заслуга, може по случайност да откриете автентичен водач и в действителност да достигнете Ню Йорк. Но ако аз бях на ваше място, не бих се доверявал толкова на такъв вид случаен успех. Добре е първо да анализирате пътя, а след това може да имате един или сто, или хиляда гурута ако искате.

Свързване с Гуруто

Какво да правим след това? Един от великите Сакя учители – Джамянг Гялцен, е казал:“Първо трябва да мислиш, да съзерцаваш и да изфабрикуваш преданост”, трябва ви умишлено създадена преданост, която означава да считаш, че Гуруто е Буда. Това е един вид фантазия, така да се каже. След известно време, на един втори етап, вие наистина ще започнете да го виждате като Буда, без никаква трудност. И накрая, на третия етап, ще осъзнаете, че вие сте Буда. Това е уникалният подход на Ваджраяна.

Както казах в началото, аз лично нямам истинска преданост. Аз не виждам Гуруто си като Буда, но се опитвам да размишлявам и да усещам, че той е Буда. Това е, което ние наричаме създадена или изфабрикувана преданост. В началото ние разглеждаме всички недостатъци, които виждаме в него, просто като наши собствени проекции. Но истината е, че Гуруто притежава всички качества на Буда. Той е Буда, той е Дхарма, той е Сангха; той е всичко.

Ние мислим така отново и отново. Това може да ви звучи като глупости, но всъщност е много логично – в крайна сметка всичко зависи от ума. Поради нашите собствени заблуди в началото е много трудно за нас да видим Гуруто като Буда. Трябва да практикуваме и да свикваме с това отново и отново, и след това то определено започва да работи.

Шантидева е казал, че когато човек свикне с нещо, няма нищо на света, което да е трудно. Нека да кажем, че това е първият път в живота ви, когато отивате в кръчма. Запознават ви с някой и поради някаква минала кармична връзка този човек започва да ви дава всичките посвещения и устни инструкции и учения за това как да смесвате различните питиета. Текила с лимонче, сухо и сладко мартини – всички подробности за пиенето.

Бидейки един много предан и усърден ученик, вие практикувате пиене. В началото то изгаря гърлото ви, наранява стомаха ви и се напивате. Повръщате и се събуждате на следващата сутрин с главоболие. С много ентусиазъм вие продължавате да правите това. Това е, което ние наричаме “подготвителна практика”. Вие продължавате да ходите при този човек и въпреки че той от време на време прави нещата много трудни за вас, това няма значение. Вие сте един много усърден ученик. След това един ден вашият ум и неговият ум се сливат в едно: вие знаете всичко за алкохола, знаете как да пиете. В този момент вие сте един съвършен владетел на приемствеността на пиенето на алкохол. Тогава можете да започнете да обучавате другите.

Универсалността на Гуруто

Ние си мислим, че Гуруто става само за даване на учения, че Гуруто става само за специални неща, а не е толкова добро средство за главоболия или други проблеми. Това не е начинът, по който трябва да мислим. За всеки проблем, който имате, молете се на Гуруто, получете неговите благословии и ще се освободите от проблема си. В една Тантра се казва: “Години и години практикуване на медитация върху етапите на развитие и завършване, или години и години рецитиране на мантри, не могат да се сравнят с един миг припомняне на Гуруто.”

Как трябва да се държим с един Гуру? Като приношение може да мислите за неща като подходящо обличане, етикет, учтивост, но това всъщност няма значение. Има обаче две много важни неща, които никога не трябва да забравяте. Първото е, че никога не трябва да имате гордост. Това е така, защото вие сте там да учите, да получите учения, да откриете просветлението. Както казват тибетците, “един горд човек е като камък”  -без значение колко вода изливаш върху него, той никога не се напоява. Ако имате гордост, никога няма да се научите. Затова е много важно да възприемете едно отношение на смирение.

Второто важно нещо е никога да не пропускате възможност за натрупване на заслуга. Притежаването на заслуга е толкова важно! Когато гледате един филм, ако не знаете,че това е филм, а го мислите за истина, вие преминавате през всякакви емоционални травми. Но ако човекът, който седи до вас, ви каже: “Това е просто филм”, оттогава насетне вие ще бъдете свободни от този вид заблуда. От друга страна, ако нямате заслуга, тогава точно в момента, в който човекът до вас ви казва: “Виж, това е просто филм,” някой зад вас ще се изкашля много силно и вие няма да чуете какво са ви казали. Така вие пропускате възможността за осъзнаване – всичко това, защото не притежавате заслуга.

Също така, ако нямате заслуга, егото ви винаги е там, готово да интерпретира всичко по своя собствен начин. Въпреки че учителят ви дава най-важното учение, вие винаги го интрерпретирате според онова, което ви изнася.

Така че на този етап, вместо да се опитваме да надхитрим егото, най-важното нещо е да натрупаме заслуга. Как? Има множество различни начини. Можете да носите вратовръзка, да изглеждате елегантни и да си мислите: “Това е приношение за моя учител.” Ако карате кола през нощта, когато видите уличните лампи, можете незабавно да ги визуализирате като приношение на кандилца пред гуруто. Ако не можете сами да направите това, но видите някой друг, който го прави, поне се радвайте от онова, което той прави. Има толкова много неща, които можем да направим. Кябдже Дуджом Ринпоче казваше: “Натрупването на заслуга е толкова лесно, всъщност много по-лесно от натрупването на не-добродетел.”

Ние трябва да имаме едно необятно, величествено отношение. Предаността трябва да е величествена. Мисля, че ако притежавате истинска преданост, всичко може да бъде видяно като проявление на вашия Гуру.