Джамянг Кхйенце Уангпо

от Лама Иво

Малко предистория

Още в най-ранната си история будизмът се разделя на множество школи. Буда Шакямуни преподава огромно разнообразие от методи на своите ученици, подходящи за хора с различни нагласи и темперамент. Някои от тези методи са много различни едни от други, въпреки че в същността си не са в конфликт. По тази причина съвсем естествено след смъртта му се обособяват групи от последователи, които се съсредоточават върху специфични аспекти от неговото учение. С течение на времето от това се обособяват т.нар. „школи”. Много източници твърдят, че още в началния период в Индия е имало 18 различни хинаяна школи, от които днес е оцеляла само една – школата Щавиравада, още известна с палийското си име Тхеравада.

Същото нещо се случва и след окончателното установяване на будизма в Тибет. Различни тибетски учители получават различни практики и учения от своите индийски учители. Така в Тибет се оформят множество „приемствености” – групи практикуващи, които пазят и преподават специфични методи за постигане на просветлението – крайната цел на будисткия път. Тези различни школи нямат големи философски разлики помежду си – единственото което ги различава са медитационните инструкции, които използват и указанията за тях. Всички обаче признават напълно основните постановки на будистката доктрина.

Сектантските спорове в Тибет

Тибетското общество, като всяко друго общество, е имало и има своите проблеми. Въпреки че будисткото учение се е следвало на практика от всичките му членове през последните 1200 години, онези които са достигали до висините на учението и осъзнаването във всяка една епоха са били много малко в сравнение с общата маса от хора. Отделно от това, манастирите и будистките общности в Тибет с течение на времето са се обвързали много с държавната политика. Всичко това е създавало и продължава да създава много предпоставки за възникване на сектантско отношение между различните тибетски будистки школи.

Не малка роля в подклаждането на сектантските настроения изиграва най-младата от четирите основни тибетски школи – школата Гелугпа. Това е единствената школа без преки индийски корени. Учителите на нейния основател, Лама Дзонгкапа, са тибетци, предимно от школите Сакя и Кагю. В последствие Дзонгкапа основава манастира Ганден и на практика създава нова школа, формулирайки специфичен свой философски възглед, който не се приема от нито една друга тибетска школа. Гелугпа в последствие завзема и политическата власт в Тибет, превръщайки се в нещо като официална църква. Въпреки че в същността си школата Гелуг е напълно будистка традиция, някои нейни представители през вековете подхождат силно фундаменталистично и активно преследват последователите на другите по-стари школи – особено Нйингма.
Съвкупността от всичко това създава една доста сектантска атмосфера, която достига своята кулминация в края на 18 век, когато четирите основни тибетски школи вече са много изолирани една от друга. Територията на Тибет е разделена, като всеки владетел на регион поддържа определена школа и в не-редки случаи активно пречи на останалите школи.

Движението римé

В началото на 19 век трима велики тибетски учители обединяват усилията си за спасяване на духа на истинския будизъм в Тибет. Това са Джамянг Кхйенце Уангпо (1820-1892), Джамгон Конгтрул Лодро Тхайе (1813-1899) и Чьоджур Дечен Лингпа (1829-1870). Те се заемат с не-леката задача да получат всички запазени Дхарма приемствености от школите Сакя, Кагю и Нйингма и да си ги предадат един на друг. Онова което се случва в резултат на техните усилия е истински ренесанс в Тибет. Примерът им е последван от техните ученици, сред които са имената на такива велики учители като Мифам Ринпоче, Патрул Ринпоче, Адзом Друкпа, 15-ия Кармапа Кхакяб Дордже.

Движението е наречено римé, което означава „без граници”. Основна негова характеристика е свободното преподаване и изучаване на ученията на трите школи – Нйингма, Сакя и Кагю – с разбирането, че те са еднакво валидни методи за постигане на целта на будистката практика.

Авторитетът на Джамянг Кхйенце Уангпо и останалите основоположници на не-сектантското движение в Тибет е толкова голям, че никой друг учител не е посмял да оспори техният възглед. В резултат от дейността им границите на школите в Тибет се размиват и под тяхно вдъхновение много учители започват да получават активно учения от другите приемствености. Това създава един изключително благоприятен духовен климат, на чиито плодове се радваме и днес.

Римé в днешни дни

Ситуацията в днешни дни е много интересна. Сектантските настроения, градени в продължение на векове в Тибет не могат да изчезнат за един ден – те присъстват все още в някои представители на тибетските школи. В същото време възгледът на съвременните водещи учители е много не-сектантски. Това създава предпоставки някои сектантски настроени учители – и тибетци, и западняци – да ‘рекламират’ организациите си като римé, докато в същото време обезкуражават учениците си от учене при други учители или получаване на учения от други традиции. С други думи, свидетели сме на един вид скрито сектантство при определени учители. Това се забелязва дори при някои сравнително големи и утвърдени на запад Дхарма общности, като има и крайни и много неприятни примери.

От друга страна има и много учители, които следват традицията римé и преподават изцяло в нейния дух. В основата на това са учителите от така наречената „Кхйенце приемственост”. Това са прерожденците на самия Джамянг Кхйенце Уангпо, както и техните ученици. Основните фигури в Кхйенце приемствеността след Джамянг Кхйенце Уангпо са двама негови преки прерожденци – Дзонгсар Кхйенце Чьокйи Лодро (1893-1959) и Дилго Кхйенце Ринпоче (1910-1991). Техните ученици и преки прерожденци са настоящите владетели на приемствеността и продължителите на специфичния римé подход.