Основни приемствености

В Небесната Дхарма Общност се преподават два основни медитационни цикъла и те оформят пътя по който вървят нашите членове. Първият е “Изначалното Пространство на Самантабхадра”, предаден от Гуру Ринпоче (Падмасамбхава) и съдържа учения и практики от нивото на абсолютен начинаещ до най-специалните езотерични учения на Дзогчен. Вторият медитационен цикъл е “Всепроникващата и Пронизваща Енергия  на Дакините” предаден от Дордже Юдронма. И двете приемствености са на нивото на Дзогчен, но са различни от ученията запазени в тибетската традиция и съдържат огромен брой учения и практики от съвсем нов вид.

Нива на практика

Ученията и медитационните практики в двата цикъла са структорирани на етапи и преминаването от едно ниво на следващото е възможно само след като практикуващия получи определени знаци и признаци за постижение в личното си преживяване. Методите като цяло работят бързо и няма продължителни периоди през които сериозния практикуващ би извършвал само една единствена практика. Все пак, както е при всяка сериозна Дхарма практика, истинската целеустременост и правилната мотивация са основната предпоставка за успех. За повече по тази точка, моля прочетете Нива на практика.

Метод на предаване

В нашите медитационни цикли се използват различни методи за предаване на ученията от учител на ученик, в зависимост от конкретните изисквания, свързани със специфичната практика или учение. Като цяло обаче, освен при методите (многобройни) които са свързани с началните етапи на пътя, медитационните практики от езотеричните нива за напреднали разчитат на специален метод за предаване и не могат да бъдат давани на големи групи ученици. За разлика от повечето Ваджраяна системи които в днешни дни могат да се предават с публични посвещения, изискванията на тези нови цикли са много по-сериозни. Те не могат да бъдат предадени ако в ума на ученика не възникне автентично преживяване. По тази причина връзката учител-ученик е много важна и много посвещения се случват на четири очи.

О, охлювче
изкачи планината Фиджи,
но бавно, бавно.

– Кобаяши Исса

[fb_button]