Прекъсване на ограниченията

Началото

Ние започнахме като обикновен център за Тибетски Будизъм в България през края на 90-те. С богата предистория свързана с школата Сакя на Тибетския будизъм, дейностите на групата и центъра постепенно се фокусираха върху школата Нйингма (Древната) и формално се обвързахме с манастира Шечен в Непал – седалището на прославения глава на традицията Нйингма – Н.Св. Дилго Кхйенце Ринпоче. В продължение на години бяхме ръководени от Шечен Рабджам Ринпоче, абата на манастира, и от видните учители от Кхйенце приемствеността, Джигме Кхйенце Ринпоче и Дзонгсар Кхйенце Ринпоче, които неколкократно посетиха центъра ни, предавайки учения и различни приемствености. Центърът ни беше кръстен “Тегчок Ламсанг Линг” от Рабджам Ринпоче, което означава “Място за практикуване на Превъзходния път на Върховната колесница” – алюзия с Ати Дзогчен ученията.

На местно ниво центърът ни бе под ръководството на Иво , напреднал будистки практикуващ и ученик на някои от най-видните учтели от тибетската традиция. Неговата енергия и вдъхновение подхранваха всичко с което се занимавахме и той беше ключова фигура за запознаването на българската публика с ученията на Тибетския будизъм. Под негово ръководство една малка, но сериозна група будисти можаха да получат и практикуват едни от най-ценните Будистки приемствености от Тибетската традиция. Неговият опит и обширни познания бяха безценни и помогнаха на всички да се ориентират в често чуждата и езотерична специфика на тези доктрини и практики, превръщайки ги в разбираема и лесна за следване система. Това продължи много години.

Прекъсване на ограниченията

С течение на времето постепенно се разви схема при която по-напредналите учения и практики бяха давани от Иво, докато нашите гостуващи тибетски учители продължиха да дават групово същата основна програма, която се използва до ден днешен в почти всеки тибетски център на Запад. Това ни постави в трудна ситуация и извади на преден план един много сериозен проблем – неспособността на Тибетската Будистка традиция да се адаптира и да превъзмогне почти непреодолимите културни различия между западния и източния мироглед. По заръка на своя коренен учител, Н.Св. Кябдже Трулшик Ринпоче, тогава глава на традицията Нйингма, Иво с нежелание прие официалната роля и отговорност на учител през лятото на 2011 година в опит за овладяване на ситуацията.

Към пролетта на 2012 вече беше ясно на всички участници, че ако продължаваме в посоката в която бяхме поели щяхме да навлезем в неизбежен конфликт с организирания Тибетски будизъм. Напредналите практикуващи от групата ни получаваха в медитацията си постоянни индикации, че е неминуема пълна промяна на посоката. Цял нов цикъл езотерични Дзогчен учения беше започнал да се появява като Дананг приемственост за нашия учител и няколко негови близки ученици и Дхармапалите дадоха ясно да се разбере, че ако искахме да се придвижим напред трябваше да бъдат взети и спазени някои много сериозни решения. Трябваше да прекъснем формално връзката си с Тибетската традиция и трябваше да създадем съвсем различна схема за учение и практика. Кябдже Трулшик Ринпоче също ни подтикна в тази посока. Всичко зависеше от Иво и, както той често прави, той избра да промени всичко. Това доведе до Пътуването.

Въпреки че умът е неопетнен, човек се нуждае от лама;
Въпреки че кандилцето сияе ясно, то все пак се нуждае от масло;
Въпреки че умът е само-опознаващ, той се нуждае от разпознаване;
Това е учението за трите нужди.

– Друкпа Кунлей

[fb_button]