Home → Традиционни будистки текстове → Лонгченпа – Указания за местата за развиване на Самадхи

Указания относно местата за развиване на Самадхи

от Лонгчен Рабджампа

Превод, Лама Иво

Накратко, всички местности и обиталища, които в началото изглеждат приятни,
но се оказват неприятни, когато човек ги опознае, са места на по-малко постижение.
Онези обаче, които изглеждат страховити и неприятни в началото,
но се оказват приятни, щом веднъж се свикне с тях,
са могъщо трансформиращи, носещи голямо постижение без препятствия.
Всяко друго място, попадащо между тези критерии, е неутрално – нито полезно, нито вредно.

Тъй като умовете ни се влияят от местата, на които сме отседнали,
това може да подсили или отслаби практиката ни,
затова е казано, че изследването на местата е от изключителна важност.

Освен всичко това има четири типа места по отношение на четирите действия.
Мирни места, където умът естествено става фокусиран и спокоен.
Експанзивни места, очароващи ума, които са ужасяващи и вдъхновяващи.
Магнетизиращи места, където умът се чувства запленен и развива привързаност.
И гневни места, където умът е разстроен от чувства на страх и угроза.
Още класификации могат да бъдат направени, безброй,
но в този контекст, по отношение на самадхи, мирните места са най-добри.
Затова, от страх пред прекалено многото думи, няма да усложнявам повече.

На такова спокойно място медитационната обител трябва да е усамотена
и това ще е подходящо за развиване на концентрация в ума.
Идеалната обител е тази, която е открита настрани и има безпрепятствена гледка.

За йогата на нощта: практикувай в кръгла “тъмна къща”,
на високо място и по средата на средната стая,
с възглавница на север, лежейки в позата на нирвана.

Мястото за практикуване на йогата на светлината през деня
трябва да е с умерена температура и трябва да има вход с широка и безпрепятствена гледка към ледници, водопади, гори или долини,
както и към необятно и открито небе, така че умът да стане ясен и сияен.

Когато се развива шамата, усамотена колиба, заобиколена с ограда,
е идеалното место за естествено възникване на покой на ума.
За випашана е важно да имаш ясна и вдъхновяваща гледка
и да си постояно радостен, и добре екипиран за сезоните.

Ниските и сенчести места, като гори и каньони,
са идеални за практикуване на шамата, докато по-високите райони,
като тези сред снежни планини, са идеални за випашана –
важно е да познаваш тези различни характеристики.

За да се каже просто – всеки район или място за отшелничество,
в което възникват отричане и отрезвяване, в което вниманието е добре фокусирано
и самадхито става по-силно, всяко такова място на добродетелна дейност
се казва, че е равностойно на свещеното място на сърцето на просветлението.
От друга страна, всяко място, на което добродетелите западат, в което се увеличават умствените заблуди,
и човек е обзет от разсейване и от обвързване с дейностите на този живот,
е демонична обител на зловредни действия, която може само да бъде избягвана от мъдрите.

Тъй като тези моменти са били преподадени от Падмасамбхава,
те трябва да бъдат изучени от всички, които желаят освобождение.

Това е първият раздел, който е обяснение за местата, на които да се развива самадхи, от текста на Лонгченпа “Намиране на удобство и лекота в медитацията върху Великото Съвършенство”.