Дхарма и личната отговорност

от Лама Иво

(превод от английски)

Реших да напиша нещо кратко за същността на Дхарма практиката, защото изглежда има много неяснота по отношение на някои основни принципи на духовния път, дори и сред “опитните” практикуващи.

Пряката причина е, че от време на време някои ученици ме питат “каква е най-подходящата молитва или мантра за този и онзи случай…”, “мога ли да рецитирам тази мантра когато не седя и медитирам…”, дори “да практикувам ли или да не практикувам”. Мисля че това показва основна липса на разбиране за това какво представлява духовната практика. Знам че някои тибетски учители всъщност окуражават такова отношение, основно за да задържат учениците си под своето влияние. Притеснява ме обаче това, че получавам такива въпроси и от моите собствени ученици, което означава, че не съм успял да им помогна да развият истинско разбиране за духовността (или може би се влияят прекалено много от общата тенденция). Във всеки случай, тези неща трябва да бъдат ясно обяснени.

Дхарма практиката е личен въпрос и отговорност! Ти правиш това със себе си. Трябва да знаеш какво правиш. Да, учителят е много важен, но по личен начин, не като външен манипулатор на твоята практика и свят. Той не споделя отговорността за личното ти развитие по никакъв начин. Той няма да те придружи в самсара ако продължаваш да си нечестен/нечестна към себе си – това е твой избор и ти градиш собственото си бъдеще. Отговорността да разбереш какво правиш е единствено и само твоя, преди да започнеш да го правиш. Един истински учител е там за да помогне, но той не може, и не бива да замести твоето собствено интелектуално разбиране на процеса. Дори по време на най-висшите етапи от пътя на Ваджраяна и Дзогчен, когато е необходимо ученикът да изостави егото си изцяло и, така да се каже, да сложи учителя на своето място, ние пак правим лично откритие на нещо над-персонално, не се оставяме под властта на нечия чужда индивидуалност. Учителят е един безвременен принцип, отразен от нашето изкривено самсарично възприятие по един привидно външен начин. Но това е просто парадокс на възприятието, не е истински външно явление.

Какъв е проблема да се попита коя молитва е подходяща за използване, например когато някой е болен или умира? Голям. Ако знаеш какво е “молитва”, ако разбираш принципа на взаимозависимост когато я казваш, ако наистина си господар на собствената си Дхарма практика, тогава ще си съчиниш сам/а молитва и ще я насочиш към онази просветлена енергия с която изпитваш най-близка връзка. Ще можеш да направиш това на мига и то ще бъде израз на твоя духовен потенциал и сила. Това ще създаде необходимия тендрел и твоя стремеж ще промени релаността. Ако от друга страна ти трябва името на някоя традиционна молитва, пропускаш целия смисъл. Дори и да ти дадат такава и дори да я рецитираш еднонасочено, тя никога няма да е част от теб. Тя ще работи само частично, защото е енергия която е взета назаем. В това също има тендрел, но е различен принцип за различно приложение.

Същото важи и за въпроса “коя мантра да използвам”, но проблемът е по-сериозен, защото това показва, че си получил Ваджраяна посвещение и нямаш идея за какво става дума. Ако знаеш какво е “мантра”, тогава всяка от мантрите които си рецитирал и овладял ще има сила и ще знаеш от какъв вид енергия се нуждае ситуацията и как да създадеш тази енергия. Мантрите също са много лично нещо и са предназначени за овладяване по време на дълбока медитационна практика. Те не са фрази които можем да повтаряме тук и там, надявайки се че самият звук ще създаде някаква магия. Упадъкът на мантрите до песнички в YouTube е много тъжен. Една мантра има сила само когато тя и практикуващия са едно в сферата на ума. Мантрите не са музика, не са предназначени за “рицитиране”, те са предназначени за промяна на вселената.

Всеки който счита себе си за Дхарма пркатикуващ – умолявам ви, направете пътя свой собствен! Разберете интелектуално какво правите преди да започнете да го правите, и ако сте от малцината щастливци които достигат етапите при които интелектът започва да бъде пречка, ще имате много стабилна основа и достатъчно увереност за да го изоставите окончателно. Не разчитайте на учителя по теистичен начин, не прехвърляйте върху него собствената си отговорност. Не бъдете кукла на конци в огромната религиозна машина – духовната практика не представлява това.

Ако някой ви казва, че сте неспособни да си съчините собствена молитва този човек не е осъзнат духовен учител, точка. Този човек е манипулатор. Потърсете другаде и си намерете по-добър учител. Животът ви е прекалено скъпоценен за да го губите в служба на нечие чуждо голямо его – собственото ви его е достатъчен проблем, насочете енергията си натам където действително е нужна.

Да, в тибетската и индийската Дхарма традиция има безброй прекрасни молитви и да, разбира се че можете да ги използвате за връзка с удивителните учители които са ги съставили. Можете да се идентифицирате с техните стремежи и обстоятелства, ако чувствате нужда от това. Не трябва обаче да забравяте, че тези молитви са съставени от практикуващи като вас, в момент на нужда. Никоя от тях не е била написана специално за вас, освен ако не откриете изрично написано името си в послеписа.

По отношение на мантрите на Ваджраяна, тях не можете да променяте, но тяхното използване следва напълно друг принцип. Трябва да знаете кога и къде да ги прилагате. Садханите обаче не са фиксирани и могат да се развият с практиката ви когато достигнете висшите етапи с помощта и под надзора на Ваджра учителя си.

Деветдесет процента от онези които идват при мен за Дхарма съвет и инструкции не разбират принципа на личната отговорност и, притеснително, това включва и Дхарма практикуващи които са на пътя от десетилетия и които са учили при някои от най-известните тибетски учители – хора които се очаква да имат голям опит с Ваджраяна. През 20-те години практика на тибетския будизъм аз лично съм срещнал по-малко от петима западни практикуващи които са имали някакъв вид знаци за постижение по пътя на Ваджраяна, и всички те са ученици на изключителни учители и са правили много ритрийти. Това е много тъжна статистика, защото Ваджраяна, колкото и да е трудна, не е толкова невъзможна. От една страна вина имат учителите, защото е трудно да се намери учител който да не води учениците си по някакъв вариант на его-път. От друга страна вината е на учениците, които се оставят да бъдат манипулирани.

Отговорността на учителя е да не оставя учениците си да се увличат по игрите на егото. Ако учителят е достатъчно безжалостен в това той ще изгуби повечето си ученици, но онези които ще останат ще бъдат истински и ще имат шанс да постигнат осъзнаване. Отговорността на ученика е да разбира този процес и да събере всички сили за да оцелее духовно от инструкциите и поведението на учителя си. Всичко останало е изцяло безсмислено и може само да допринесе към хаоса и объркването които изобилстват толкова много в света днес.

Моля ви, знайте какво правите на всяка стъпка от пътя. Никога не си мислете че нещо е така, ако не го разбирате истински. Всеки има силата да бъде искрен, ти който четеш това също я имаш. Тази сила обаче се използва рядко и не трябва да търсиш вдъхновение и одобрение в други самсарични същества. В самсара всеки е объркан. Единственото отражение на Буда природата е автентичния учител. Потърси такъв учител и бъди добър ученик.

Написано от Иво в Юкатан, Мексико, Октомври 2013. Нека е от полза!

(превод от английски)

[fb_button]