Интервю на Лама Иво за тайната във Ваджраяна и новите учения

Това интервю беше дадено от Иво през април 2013. За разбирането му биха били полезни някакви познания за Тибетската будистка традиция.

Моля имайте предвид, че оригиналното интервю беше дадено на английски и тук поместваме превод.

Интервюиращ: Благодаря че се съгласи на това интервю. Бих искал да попитам за няколко неща, за някои важни аспекти от разпространението на новите учения, ако е възможно. За тайната, за методите на разпространение и т.н. Може дори да поговорим за новите Дананг приемствености, ако позволяваш.

Иво: Да,можем да говорим за някои от тези неща. Това са важни въпроси, но би било добре да ги дефинираш ясно, защото тези теми са много обширни и лесно можем да се отклоним.

Интервюиращ: Ще опитам.

Иво: Добре, нека опитаме.

Интервюиращ: Добре. Както знаем в исторически план ученията на Ваджраяна са били предавани като тайни доктрини. Учителите от Индия и Тибет са чувствали, че тази тайна е съществена, за да могже да се запази силата в приемственостите. Ти без съмнение знаеш това по-добре от повечето хора. Защо реши да нарушиш тази тайна, или… решил ли си да го направиш?

Иво: Не съм решавал подобно нещо и няма как да го направя. Ваджраяна ученията не са тайни защото този и онзи учител са “почувствали,” че трябва да е така. Те са тайни защото са дадени на Земята по този начин – нуждата от тайна е добре обяснена в самите коренни тантри. Силата на Ваджраяна зависи от това, и за това има много конкретни причини. Но тези неща зависят също и от Гуруто и от епохата. Старите приемствености трябва да бъдат пазени според начина по който са дадени, но новите учения се различават от тях по толкова много неща.

Интервюиращ: Значи искаш да кажеш, че тайната на старите учения трябва да бъде запазена?

Иво: Разбира се, но дори и това е трудно вече, нали? [смее се] Знаеш ли… онова което притежава силата на тайната ще остане тайно. Онова което е загубило силата на тайната не може повече да бъде запазено в тайна, дори и да се опитваме. Пред очите ни е една умираща традиция. Това не е нещо лошо, напротив, естествено нещо е. Тибетската Дхарма традиция не би трябвало да умира като немощен старец който се е вкопчил в живота до последния си дъх, обаче точно това се случва. Тъжно е да се наблюдава, и в същото време е ясно указание, че жизнената сила си е отишла и е време да преминем нататък.

Интервюиращ: Защо се случва така?

Иво: Заради инертността на хората. В човешката природа е да се вкопчваме за неща. И по тази причина са останали само неколцина тибетски учители с истинско осъзнаване. Защото е крайно нелепо да продължаваме да предаваме учения които са на повече от 2000 години и да очакваме, че ще работят. Да, Ваджраяна е безвременна, но в същността си, не в методите си. Методите са за хора, а човешката енергия се променя постоянно. Терма традицията на школата Нйингма спомогна да бъде малко забавен целия процес, повече отколкото при другите школи, но въпреки това Тибет винаги е било едно крайно инертно общество. Външният свят постоянно се променяше и те постоянно си стояха същите. Изведнъж се озоваха в свят, с който не могат да се свържат и започна агонията. И е много интересно да се сравнят по-старите и по-новите тибетски терми с най-новите западни терми. Това е много показателно за състоянието на нещата.

Интервюиращ: Какво имаш предвид?

Ivo: Ами, терма традицията в Тибет е съществувала доста време, но ако действително сравниш по-новите тибетски терми с по-старите такива ще видиш много малки разлики в методите. Ако сравниш ученията, разкрити в началото на 20 век и онези, разкрити през 15 век – те са практически същите, защото обществото, всичко, си е останало същото. Те дори преценяват кои терми са автентични по това доколко приличат на старите терми – колко абсурдно е това! За разлика от това, истинските нови терми които започнаха да се появяват извън Тибет са толкова различни, че много тибетски учители напълно откачиха. Това започна най-вероятно с Трунгпа Ринпоче, той има терми, които тибетците се опитват всячески да скрият, собственият му син се опитва да ги скрие и да спре разпространението им. И не е само той, това се случва навсякъде, защото нови учения продължават да се появяват. Сега Норбу Ринпоче ги разпространява глобално и на тибетците им е толкова трудно да го преглътнат… толкова е болезнено [смее се]. А на мен ми е страшно интересно да наблюдавам всичко това.

Но се отклонихме много. Ти питаше за тайната.

Интервюиращ: Да. Ако говорим само за новите съкровища, в тях има ли тайни неща?

Иво: Ако има, би трябвало да отговоря с “не”, за да запазя тайната. Ако няма, пак трябва да кажа “не”. Така че отговорът е “НЕ” [смее се много].

Интервюиращ: Това не помага особено на интервюто :)

Иво: Но поне съм честен :). Новите ученията от новите съкровища са за широко разпространение. “Класическите” правила за секретност не са приложими към тях. Опитваме се да достигнем до глобална публика… или по-точно казано, Будите и Бодхисатвите които предават тези приемствености правят глобално предаване. Все още съществуват методи за предаване, има все още много специални начини за предаване на ученията от учител на ученик, Дзогчен принципът на прякото въведение все още важи, има много медитационни практики с ограничения и със специални условия, които получателите трябва да изпълнят. Всичко е там, но в същото време всичко е широко отворено. Това е едно предаване без ограничения, достигащо индивиди с ограничения. Има много нива.

Интервюиращ: Как се чувстваш ти като част от нещо подобно?

Иво: Лично аз? Чувствам се натоварен с товар, който никога не ми е хрумвало, че бих могъл да нося. Преминах от отрицание през съпротива до фрустрация и сега започвам да виждам проблясъци на една много специална свобода и благословии. Но фактът ,че получавам учения не означава че се чувствам готов за това. Не съм, и все още се настройвам към това нещо. Спътниците ми изпитват трудности поради собствената ми инертност.

Интервюиращ: Защо всичко това идва при теб?

Иво: Нямам представа. Но ако съм честен, когато се огледам наоколо, не виждам хора, които биха могли да го направят. Така че може аз да пробвам. На този етап нямам нищо за губене, не ми пука за репутацията ми, никога не ми е пукало за толкова много неща, които повечето хора считат за важни, така че нямам какво да губя. Може да бъда опитното зайче, защо не. Ако дори само един човек бъде облагодетелстван, значи си е заслужавало.

Интервюиращ: Кога започнаха да идват при теб тези учения?

Иво: О, това започна преди много години, по време на първите ми интензивни медитационни самостоятелни ритрийти. Имаше проблясъци. Но не го разпознавах в продължение на много години, а когато най-накрая започнах да разбирам какво се случва, спрях да правя ритрийти [смее се]. Всъщност в момента ме е страх да направя ритрийт и не съм правил от много дълго време. Когато започна ритрийт започват да се случват прекалено много неща. Но разбира се всичко това намери начин да се добере до мен по други пътища. Не можеш да избягаш, то е като вирус. Когато могъщи същества се опитват да комуникират, обикновено печелят накрая. Но аз все още си се съпротивлявам и си играя със ситуацията по свой си начин.

Интервюиращ: Как се случва едно Дананг предаване на учения? Какво се случва?

Иво: Напълно ми е невъзможно да обясня това. Съжалявам, наистина е невъзможно.

Интервюиращ: Това терма ли е? Каква всъщност е разликата?

Иво: И да и не. Ако дефинираме ‘терма’ като нещо старо което се преоткрива, през повечето време не става въпрос за такива неща. Повечето от новите учения са свързани с напълно нови методи, които са така да се каже “направени по поръчка” за тази епоха и същества. Някои части от съкровищата обаче наистина съдържат и неща, които са ‘стари’, ако се придържаме към съмнителната концепция за линейно време. Но пък някои от тези ‘стари’ неща не са изобщо от Земята, така че всичко е доста сложно.

Интервюиращ: Как разбираш разликата?

Иво: Имаш предвид как аз я разбирам? Много лесно, мога просто да видя какво се случва. А когато не съм сигурен, питам.

Интервюиращ: Значи по време на предаването на тези учения има двустранна комуникация, не е като ченълинг?

Иво: Това няма нищо общо с ченълинг, няма абсолютно нищо общо с това.

Интервюиращ: Добре. Ти се съгласи някои практики да бъдат качени в сайта. Те не изискват ли специално предаване, като лунг поне?

Иво: Не, тези неща бяха благословени за свободно разпространение. Това някой да ги види на сайта е предаването. Нищо друго не е необходимо. Повечето от другите учения от медитационните цикли имат по-сложни изисквания за предаване, но тези специални неща нямат. Това изобщо не ги прави по-малко силни, те са просто различни.

Интервюиращ: Очакваш ли много критики за онова, което правиш?

Иво: Ами… за да бъда честен не очаквам критики от големите тибетски учители, поне не от тези които знаят какво всъщност се случва, а другите нямат никакво значение. Но от Западни будисти… там може да има агресия [смее се]. В Интернет има хора, които специализират в “обясняването” на Дзогчен и в защитаването на безценната, безвременна и съвършена Тибетска традиция и на своя собствен трудно придобит статут на ‘учени’. Те може да поискат да се лее кръв :) Но всекиму неговото си. Изобщо не ме интересува.

Interviewer: Значи си готов за битка? :)

Ivo: Разбира се че не! Аз не съм в бизнеса с воденето на битки. Не се опитвам да защищавам нищо, не рекламирам продукт. Аз просто правя достъпни някои неща и всички същества, които имат съответните кармични връзки ще разберат незабавно какво трябва да направят.

Интервюиращ: Очакваш ли много нови ученици?

Иво: Аз вече имам повече ученици отколкото ми е комфортно. Но знам, че има доста същества които имат връзка с тези нови цикли учения. Това дали ще си намерят пътя до тях не знам. Но ще направя каквото мога да помогна на онези, които успеят.

Интервюиращ: Ами, благодаря ти. Покрихме доста теми накратко и по напълно не-систематичен начин и се бяхме разбрали това интервю да бъде много кратко. Затова може би е добре да спрем тук.

Иво: Да. Винаги има възможност да говорим пак.

Интервюиращ: Благодаря.

Ivo: Аз благодаря.

[fb_button]