Интервю с Деян за живота му с Иво

Тук поместваме интервю с Деян, който е неотлъчно до Иво през последните 11 години. Като напреднал практикуващ и като някой, който има пряк поглед върху много от събитията които се случиха през последното десетилетие неговите наблюдения са много ценни. Радваме се, че той се съгласи на това кратко, но много интересно интервю. Поместваме го по-долу.

Деян Илиев

Деян по време на преплаването на Атлантика

 

 

[fb_button]

 

Нека започнем. Ти живееш с Иво от 11 години и си му най-близкия човек. Би ли разказал, как се запознахте?

Запознахме се с Иво тъй като кандидатствах за един от курсовете, които той провеждаше за инструктори по катерене, пещерно дело и оцеляване в природата. Направихме си среща и аз се явих на интервю, за да се види, дали мога да участвам.

Можеш ли да разкажеш какви са ти първите впечатления от него?

Първите ми впечатления са за някой, който не беше толкова апатичен и зомбиран като повечето хора, които познавах тогава. Беше някой, който можеше да си позволи по един така… интересен начин да се заиграе в общуването с мен и съвсем приятелски и добронамерено да си комуникираме. Тогава това ми направи силно впечатление, защото повечето мои познати бяха много зле що се отнася до комуникацията и много зле що се отнася до това да могат пълноценно да общуват. Дори и това да означава да се разменят само две приказки, без някой да се опитва да се наложи или да изкара, че другия не става, или да се опита да го комплексира. Въобще цялата его игра, на която сме свикнали, отсъстваше. Първата ни среща мина много леко и в последствие, всички останали срещи също минаха много леко.

И това е било преди много години, ти тогава на каква възраст си бил горе долу?

Тогава бях на 16 години.

Можеш ли да разкажеш как стана така, че започнахте да живеете заедно? Какво се случи после или по време на курса и след това?

Аз бях в много неприятен за мен период и с много неприятни, непълноценни и най-вече изключително напрегнати и агресивни взаимоотношения с всички около себе си – но не от моя страна. Също така бях в известна меланхолия, защото наскоро беше починал дядо ми и това беше първия мой близък човек, чието погребение наблюдавах. Отделно от това родителите ми се бяха развели и запълвах времето си с нон-стоп гледане на новини и много седене на компютър, много слушане на силна музика, нямах никакви качествени приятели, нито добронамерени такива. След като се записах на този курс естествено започнах да ходя на лекции, започнахме да ходим и в природата – нещо, което не ми беше чуждо – но ходенето на планина с добри, близки и спокойни хора е различно от това да ходиш сам, търсейки къде да избягаш. В един момент стана ясно, че аз така или иначе не правя нищо смислено в къщи и се преместих при него. Това е…

Какво се случи тогава? Беше ли ти труден живота в началото с него, въобще как се развиха нещата? Имаше ли някакви трудности и как се чувстваше?

Не, всичко беше супер. Чуствах се много добре. Много ми харесваше да правим всякакви неща. Да ходим да катерим, да ходим на пещери, да работим… Тогава някакси нещата бяха много прости и много хубави.

Вие сами ли бяхте двамата или имаше и други, с които Иво се занимаваше?

Под занимаваше какво се разбира?

Други, които Иво е обучавал или сте ходили заедно с тях по пещери…

Да, имаше други хора, разбира се. Имаше едно друго момче на курса, което обаче отпадна, защото стана ясно, че е прекалено амбициозно… Имаше няколко души тогава, които ми направиха силно впечатление, с които сме ходили заедно. Един от тях ми правеше по-силно впечатление, но като цяло имаше няколко души, които всичките бяха съвсем свестни, бяха ОК.

Кое най-много те вдъхновяваше в този период? Или кое е най-хубавото нещо, което си спомняш за този период?

Най-хубавото нещо беше, че всичко беше просто, необременено, нямаше нищо сложно нито във взаимоотношенията с хората, нито в живота или в живеенето, или в правенето на неща – и това за мен беше добре дошло и беше голяма почивка. Имаше нещо съвсем. Бях срещнал съвсем различни хора, които се занимаваха със съвсем различни неща и имаха съвсем различен светоглед от всички, с които съм се познавал дотогава и беше най-сетне глътка свеж въздух. Не че преди това ми се е случило нещо кой знае колко неприятно. В общи линии са ми се случвали само стандартни неща, но ми направи много силно впечатление различния подход, който наблюдавах.

От страна на Иво?

От страна на Иво и до някаква степен от страна на някои от другите хора.

А как стана така, че започна да се интересуваш от Дхарма и тръгна по духовния път?

Честно казано не знам дали съм започвал да се интересувам от Дхарма. Това което стана беше, че новите хора, с които се запознах се занимаваха с нещо ново и единственото логично и последователно нещо беше аз да се заинтересувам какво е това. В началото по-скоро е имало нещо като… емоционалните ми мотиви да се занимавам с това са били по-скоро… имало е някакъв вид амбиция – нали… тъй като най-добрите ти приятели се занимават с нещо, нормално е и ти да искаш да се занимаваш с това, да правиш опити за подражание до някаква степен. В началото беше така и честно казано не бих очаквал нещо повече от себе си на 16 годишна възраст. Всъщност бих очаквал, но не е реалистично, поне не и за мен.

Какви са етапите, през които си минал оттогава насам?

В какъв план етапите, през които съм минал?

Като някакво лично, духовно или някакво друго развитие, просто твоя живот – в Дхарма план – ако може да го разделиш на някакви периоди…

Да добре, мога да направя такова разделение.

Първият етап беше на начална практика, на полагане на страшно големи усилия по един не много интелигентен начин, но пак полагане на усилия в дадена посока, свързани с амбиция, с желание за постижение, с бързане и с много стремежи за постигане на неща.

След това имах период на много голямо разочарование тъй като се оказа, че някои от хората, които си бях представял за един вид безгрешни съвършени същества се оказа, че не са. Накратко казано с изключение на двама души, тогава се разделих с всички тези хора, които в началото ми носеха толкова много свежест. Те просто се оказаха напълно безсилни пред собствените си ограничения.

След това пак имах етап на практикуване с много усилия и извършване на тежки практики – практики, които се считат за тежки, като завършване на цяло ньондро например в много кратки срокове и такива подобни. Но този път всичко беше свързано с малко по-голяма мекота, а не с опитване насила да направя нещо с ума си, някак малко по-интелигентно действах. Пак имаше гонене на постижения и полагане на много големи усилия, защото на този етап считах, че трябва да се гони някаква цел – като вид застраховка срещу мързел, застраховка срещу опропастяване на възможности, срещу губене на време.

Последва период на доста голямо спокойствие, в което стабилизирах примерно по пет-шест часа практика на ден, което продължи две или три години. Практиките, които правех ми носеха много голямо удовлетворение.

След това имах много голямо разочарование от тибетската традиция, защото след толкова години – говорим поне за шест години – започнаха да излизат наяве неща, които поставиха тибетската традиция в съвсем нова светлина. Фактът, че не е изградена изцяло от просветлени учители и причините, поради които това беше възможно, започнаха да ми се изясняват. И последва пълно разочарование. Начинът, по който се отрази на практиката ми естествено не беше много добър.

В момента вече – от последните две или три години – чисто емоционално се намирам на етап, в който не гоня абсолютно никакви постижения в духовен план и се уча да съм обикновен и нормален човек. Мога да съм доволен от съвсем малки неща. Що се отнася за практика оттук насетне ще видим как се развиват нещата.

Добре, а промени ли се подходът на Иво или неговото отношение към теб, през всичките тези години, през всичките тeзи етапи, през които си минал?

Радвам се, че ми задаваш този въпрос, тъй като – честно казано –  единственото константно нещо в моя живот до момента е бил именно подходът на Иво. Неговото отношение е еднакво към всички. Аз в общи линии специализирам в това да бъда разочарован от хората през последните много дълги периоди от време и ми прави много силно впечатление, че има едно нещо, един подход, който не се променя независимо от обстоятелствата. И този подход много ми допада, защото не е воден от игри или от емоционални склонности, или слабости, или каквито и да било там хиляди глупости, на които всички останали сме способни, включително и аз.

Добре, след толкова много години, ти си наблюдавал Иво как се отнася с другите хора, видял ли си някога да се отнесе с някой по различен начин?

Не. Не съм видял. За мен, това е една… Имай предвид, че за тези 10 години две седмици е най-дългият период, през който не сме били заедно. Като се пътува някъде – пътуваме заедно, като изключим получаването на някои учения. Наблюдавал съм безброй хора и безброй комуникации и общувания с близки, непознати, познати, семейство. Tова, което се наблюдава е, че отношението на Иво е абсолютно еднакво към всички. Той не подхожда от гледната точка на някой, който общува с други същества. Това, което се случва е, че всеки който общува с него, общува сам със себе си в крайна сметка и сам си показва – чрез него – своите плюсове и минуси и всичко, което би било полезно. Той е нещо като огледало, да речем, или нещо като някакъв магически номер.

А сега като погледнеш назад, каква грешка не би допуснал отново, ако има такава?

(Смее се) Много грешки не бих допуснал отново. Tъй като това интервю е по-скоро с някаква Дхарма, духовна насоченост…

Да всъщност по-скоро в такава връзка питам – в отношенията ти с Иво и в Дхарма план?

Първо, не бих бързал. Аз винаги много съм бързал и гледам, че много хора много бързат. Естествено това е свързано с възрастта до някаква степен, но определено не бих бързал за никъде. Това не означава да си губиш времето или да използваш небързането за извинение.

Не бих бил нетърпелив по отношение на самия себе си. Доста е лесно, честно казано, ако някой много те дразни да си търпелив към него, защото го разглеждаш като нещо външно и можеш обективно да решиш, че трябва  да си търпелив, или че не трябва да се ядосваш. Но когато става дума за някакъв вътрешен живот се оказва, че човек е изключително нетърпелив към себе си, изключително агресивен към себе си, че очаква от себе си прекалено много или задължително трябва да постигне еди-какво си, или задължително трябва да направи еди-какво си впечатление, или задължително трябва да получи еди-какви си учения. Ако има малко повече отпуснатост и търпение – ако бях имал, доста по-леко щяха да минат някои неща.

Другото, което не бих правил е да не получавам от зор-заман учения, само защото някой ги дава или защото са много специални. И въобще не бих се притеснявал да задавам всякакви въпроси. Бих практикувал онова, което на мен ми се практикува, а не онова което се преподава – трябва човек да знае кое му е на сърцето, и кое не е.

В какъв смисъл? То всичко се преподава едва ли не…

Да, но ако някой ти каже прави това и това – и това е автентичен тибетски учител, който ти преподава автентичен път и следвайки го ще постигнеш автентично осъзнаване? Да речем след това си счупиш главата в това нещо и не можеш да го направиш – това съвсем не означава, че си некачествен човек. Всички сме еднакво качествени. Всичко това само би означавало, че или си с много нисък капацитет, или си попаднал на учител, който преподава път не много подходящ за теб.

Не е наложително нещата да са трудни и винаги има и други подходи, които, отново повтарям, не е необходимо да са трудни и не е задължително човек да се мъчи, за да постигне нещо, макар че за много хора естествено това е най…

Това е единствения начин може би за много хора?…

Това е единствения разбираем начин, да. Защото нас ни учат, че всичко става много трудно…

С мъчения…?

Да, че трябва да учим, да работим… и чак след като се пенсионираме можем да си отдъхнем. През цялото време ни набиват в ума, че хубавите неща стават след много време, с много усилия, че едва ли не съдбата трябва да се намеси, за да ни се случи нещо истински хубаво, нещо истински стойностно. Това не е вярно и за съжаление е съвсем малка част от коварната игра, в която сме хванати.

Бих добавил също, че в никакъв случай не бих гонил бройки. Бих гонил доволство от практиката, не бройки.

Трябва да се стремим към момента, в който сме абсолютно сигурни – насън и наяве – че владеем метод, който ще ни помогне дори ако умрем след миг. Трябва да сме сигурни в сърцето си, че по силата на нашата увереност ще се озовем на мястото, на което искаме да се озовем, а не в някоя от нисшите сфери. Но дори и човек да е сигурен в това на 1000 процента, трябва също така да има способността изцяло да носи отговорността за собствената си ситуация във всеки един момент.

Какви са ти другите въпроси?

Каква е най-голямата илюзия, с която си се сблъскал, откакто сте заедно с Иво?

Най-голямата моя илюзия?

Да, или ако някаква друга имаш предвид, кажи я…

Не знам дали е само една тази много голяма илюзия.

Питам в смисъл, че човек обикновено като тръгне по духовен път и доста илюзии започват да отпадат постепенно. В общуването с някой, това също се случва неминуемо…

Честно казано, не мога да категоризирам нещо като “най-голямата илюзия”. Имал съм погрешни разбирания за много неща, но зададен по този начин въпроса, ми е малко трудно да отговоря.

Добре. Труден ли е животът с Иво сега или през годините бил ли ти е труден?

Бил ми е труден, но не мога да кажа, че ми е бил истински труден – труден труден. Бил е труден, защото примерно съм бил мързелив или не съм искал да си призная неща пред самия себе си…

Искаш да кажеш, че Иво не те е измъчвал? :)

Не. Не ме е измъчвал. Цялото мъчение, човек сам си го прави – сам се измъчва. Животът с него е бил много по-лесен, отколкото с всички останали хора, с които бих могъл да го прекарам и с които съм прекарвал някакво време. Животът е бил изключително лесен. Всички така наречени трудности са били бели кахъри. По-скоро са се проявявали заради някакви мои изкривявания, а не защото са били обективни трудности. Мога да перефразирам малко и да отговоря може би малко по-просто. Труден – не, но ми е бил сложен.

Сложен? Защо?

Защото трябва много време, за да може човек да се ориентира в това, което се случва със самия него, а оттам и какво се случва с другите. Напълно обективно да може да прецени и да знае – сега аз правя това, защото еди-какво си, пък искам трето, а се притеснявам от четвърто и т.н. Съвсем честен самоанализ и съвсем честен анализ на  друг човек, на друго същество, без по никакъв начин да са замесени нашите собствени изкривявания. Това е нещото, на което се уча и затова животът е бил сложен, но не толкова труден. Труден е доста лигава дума.

Защо?

Защото трудностите, с които се занимаваме са в по-голямата си част необосновани психологически абсурди, измислени от нас. Защото трябва всичко да е трудно, защото нещата трябва да стават бавно, трябва да са сложни, трябва човек да се чувства, че прави нещо и т.н.

Има ли нещо, което можеш да категоризираш за себе си като най-сложно или трудно в отношенията ти с Иво? В смисъл нещо, което за теб лично е било по-трудно преодолимо…

Не. Няма нещо, което да изпъква. Въпреки че съм имал проблеми с търпението или със способността си на добронамерено общуване, никога не съм имал проблеми с доверие. Знам, че това е някой, на когото мога да разчитам и с това за мен въпросът се изчерпва. Това за мен е абсолютно доказано и е достатъчно, в общи линии.

Добре, разкажи за някакви случки, които са ти направили силно впечатление или може би са ти оставили трайни спомени… Незнам, например първото ходене до Непал или нещо друго, може да е нещо съвсем обикновено, някакви случки от живота…

По принцип с моите трайни спомени каузата е загубена, защото аз имам трайни спомени от абсолютно всичко, което ми се е случило. Не съм сигурен, че е много хубаво качество… някакви повратни моменти мога да кажа?

Да, разбира се, ще бъде много интересно.

Онова, което ми е правило впечатление през годините – нещо на което и аз се опитвам да се науча – е способността на Иво за трезв, дистанциран и обективен анализ и преценка на ситуации, които на пръв поглед е абсолютно невъзможно да бъдат преценени. Става дума за анализ, който излиза от и тотално надминава онова, което е по възможностите на някой стандартен много интелигентен човек.

Също така и способността въз основа на този анализ, да се предприемат много ясно дефинирани действия с ясно дефинирана цел – това е водело до няколко много съществени промени в посоката до момента. Не точно промени в посоката, по-скоро промени в обстоятелствата, защото посоката си е константна.

Например всички неща, които са ми се случвали в духовен план, са ми се случвали, защото те са се случвали на Иво и аз съм покрай това – например решението да не се практикува повече при един учител, а вместо това да се потърси друг.

Честно казано при положение, че аз бях загубил доверие в този учител, поради редица много неприятни емоционални случки, с готовност приех идеята за търсене на нов учител. Всъщност поради липса на смелост и гъвкавост нямах толкова голяма готовност, колкото бих искал да имам.

Тогава се срещнахме с Рабджам Ринпоче – нещо, което коренно промени нещата, коренно промени практиката ми. Най-сетне имах възможността  да получавам и практикувам медитации пряко свързани с Гуру Ринпоче – нещо, което винаги съм искал.

Последваха няколко ходения в Непал, които също много силно ми повлияха, защото винаги едно излизане от собствената ти страна действа добре и отпускащо, разширяващо мирогледа. На енергийно ниво това ми действаше много успокояващо и в същото време ми даваше сила.

Друга много съществена за мен случка беше, когато отидохме за пръв път да се срещнем с Намкай Норбу – пак по инициатива на Иво, естествено. Това са значими за мен случки и те не включват личните ми взаимоотношения с него.

Какво имаш предвид? Т.е. това е извън цялата ви история заедно?

Това е извън цялата ни история заедно. В смисъл пак е история заедно, но включва и трети лица.

Ако се сещаш нещо друго да кажеш в тази връзка, кажи, иначе имам и друг въпрос.

Мисля че единственото най-важно и значимо нещо, което ми е направило много силно впечатление е това, че се срещнахме. Всички останали неща за мен в момента са напълно второстепенни и нямат никакво значение. Те са част от някаква такава паралелна „духовна” кариера, която се развива. Просто защото в момента тук на това място –  на запад или на изток, все тая  – има останки от някаква духовна традиция.

Т.е. искаш да кажеш, че по-значимото нещо е вашето познанство, така ли?

Да, със сигурност в личен план и в емоционален план. Но това не е само някаква си странна емоция. Ако направя много подробен, задълбочен и обективен анализ на духовните неща, с които съм се занимавал и после ги сравня със срещането ми с Иво, тогава без абсолютно никакво колебание стигам до извода, че срещата с него е много по-значима от останалите неща. Всичко останало са едни съпътстващи обстоятелства, които естествено са имали някаква роля – били са полезни, но са абсолютно второстепенни.

Какъв човек е според теб Иво? Или какво е Иво?

Не се наемам да дефинирам такива неща. Най-близкото, което мога да кажа, е че по-скоро като огледало на нас самите. Това не е някаква роля, в която той е изключително умел – да отразява другите или пък да има някакви съвършени способности, че да може това нещо да го прави наистина. Той просто е това – не е допълнително изградено нещо. Това е някакси първоначалният замисъл.

Бих искал само да спомена, че има огромна разлика между някой, който се опитва да се прави на огледало и някой, който наистина е огледало. Повечето учители всъщност само се правят.

А какво е той за теб, ако може въобще да го сложиш в някаква рамка или да го изкажеш по някакъв начин? Можеш ли да кажеш, че е приятел, учител или просто необходимо зло? 

За мен той е някой, който прави неща, които трудно се приемат от публиката и по много магически начин изкарват публиката от собствените й лайна. Оттам нататък, този пример така поставя нещата, че всичко зависи изцяло от публиката, не от магьосника.

Иска ли ти се понякога въобще да не се бяхте запознавали? Има ли такива моменти?

Не, няма такива моменти.

А някога иска ли ти се изобщо да не си почвал да се занимаваш с Дхарма?

Да, това съм си го мислил, но не заради Дхарма, а заради примесите, които има в понятието “да се занимаваш с Дхарма”. Например, ако седиш и мислиш колко не искаш да се занимаваш с нещо, което не ти върши работа и с което си губиш времето – това е Дхарма. (Смее се) Така че реално, е същото като това да седиш и да видиш, че правиш нещо вредно за себе си и за другите и да решиш да не го правиш повече. Това е Дхарма, така че…

Не знам дали съвсем ти разбрах дефиницията, но звучи интересно… 

В смисъл, че ако човек е достатъчно уморен от другите и от себе си, това има някакви положителни страни. Едната от тях е, че си уморен да играеш собствените си игрички и си малко по-уморен от другите и играеш малко по-малко техните игрички, и също така си уморен и от това да ги наблюдаваш. Когато някой започне да си играе, не му се връзваш и само по силата на това го обезкуражаваш. Просто като едно дете, което е с една-две години по-голямо от останалите деца. Техните игри вече не са му интересни. Това не означава, че няма още накъде да расте.

Какво е основното качество, което… Ти вече спомена много неща, но какво е основното качество, което най-много цениш в Иво?

Основното качество за мен е това, че на него може да се разчита. Това за мен в личен план е изключително важно и е най-важното нещо – основно поради някакви мои си кармични истории в далечното и близко минало с хора, на които не може да се разчита. Причината, поради която може да се разчита на него е, че той не е заинтересован от себе си, не е зает със себе си – за разлика от всички останали – и това му дава свободата и възможностите да бъде полезен.

А кое е тогава нещото в него, което ти бърка най-много в здравето?

Ами точно това (смее се), защото човек обикновено иска да получи някакъв вид удобен отговор, защото винаги общува с някакъв скрит мотив. Човек иска някакви негови си неща. Може да иска да получи сигурност, утеха, похвала, признание, може да иска да бъде окуражен – всякакви неща. Въобще като общуваме с някой, ние седим и си общуваме – но това общуване обикновено е неосъзнато. Дори и когато започнем да си даваме сметка, какво казваме и защо го казваме, има толкова много нива, че ако стигнем до истинската причина и до истинските си мотиви, откриваме, че те обикновено са продиктувани от страх.

Смяташ ли да останеш с Иво?

Да, смятам да остана. До когато и доколкото позволят обстоятелствата.

Кои са нещата, които сте направили заедно, за които си най-доволен, че така са се случили?

Най-доволен съм от това, че има способността – тя не е моя, но аз покрай него я наблюдавам – Иво има способността да оставя неща като може изцяло да се занимава с нещо на 100%, но в момента, в който то вече не е удачно, да спре и да започне да се занимава с друго нещо, в което пак влага 100% от себе си. И поради това от момент на момент всичко се случва много хубаво.

Много съм доволен от факта, че няколко пъти сменихме ситуации, които бяха много полезни до определен момент и след това се изчерпваха. Вместо да продължим да ги мъчим, ги сменихме с изцяло нови ситуации, които отново за определен период от време бяха изключително плодотворни и полезни и след като те се изчерпаха, бяха сменени с нови и това се е случвало няколко пъти.

Давам много общ отговор, но много ми е леко от тази способност на другите около мен, да могат по този начин да функционират. Аз не съм от гъвкавите хора и много бавно и изключително предпазливо започвам да се занимавам с нещо ново. В момента, в който започна да се занимавам, давам 100% от себе си и след това ми е трудно да спра. Ако бях лично аз, най-вероятно щях изцяло да се откажа, но започвам да свиквам малко с идеята, след толкова много години, че не е необходимо човек да зарязва неща, може просто да ги прави по по-хубав начин, по различен начин и по полезен начин.

Смяташ ли, че Иво минава граници, които не би трябвало да минава?

Не. Но смятам че има много граници, които не би трябвало да ги има. В мен включително, аз съм много добър пример за някой с много граници, болшинството от които са лично наложени. Всичко, което той прави зависи от колективната карма, така че реално не може да се каже, че минава граници, които не би трябвало да минава или че не минава граници, които би трябвало да минава. Това зависи изцяло от хората, които имат граници. Самият факт, че минава някакви граници, означава просто, че има повече хора, които са „ОК” с това. Иначе нямаше да е възможно. Това е изцяло двупосочно явление, двупосочен процес и двупосочно възприятие, така да се каже.

Може ли да се каже… би ли казал че си отегчен от живота с Иво?

Аз съм тотално отегчен от живота.

От живота с Иво?

Не, от живота с Иво не съм отегчен. Трудно ми е да се отегча от живота с Иво и не мисля, че някога ще бъда. Мисля, че 11 години са предостатъчно време, за да стане ясно как седят нещата.

Променили ли са се драстично предтсавите ти за света, откакто сте заедно?

Да, променили са се драстично. Честно казано в момента не мога да си спомня точно какви са ми били представите едно време и въобще дали съм имал ясно определени и съзнателни представи, а не някакви инстинсктивно следвани мотиви и виждания. И продължават да се променят през цялото време. Не мисля че това е нещо, което ще спре, но се опитвам да свикна с идеята.

Можеш ли да кажеш нещо, за което винаги ще си му благодарен?

Мога да кажа няколко неща – има няколко такива неща. Това, което е подходящо за интервюто е това, че не е търсил собствена изгода в… никога не е търсил нищо за себе си през всичките ни взимания – давания и в цялата ни комуникация и общуване.

Има ли нещо, което не би му простил или трудно би му простил?

Не. Няма. Всички подобни неща винаги са били глупости и това да не можеш да простиш на някой, говори за тотална неспособност въобще да разбереш в какъв свят живееш и означава, че си сляп, глух, ням, тъп и много долен. (Смее се)

Има ли неща в него, без които би казал, че не можеш?

Да, не мога без отправната точка, която той ми дава по отношение на всичко останало, което наблюдавам и възприемам. Защото когато сам самия не мога да се ориентирам в една ситуация – в себе си, или в друг човек или в каквото и да било – това нещо ми дава много сила и ми е много голяма опора. Тази истинност, която може да се получи от него. Независимо дали става въпрос за ежедневни, битови неща, за духовни неща, за социални неща, за вселенски неща или там каквото и да било друго. Не е много лесно човек да е честен със себе си и да си дава ясна сметка за това какво се случва със самия него, камоли да прави същото с други хора. Колкото и да е напред в един момент се оказва, че човек не е толкова напред и че всъщност пак се е заиграл със себе си по някакъв нов и пленителен начин. За мен е важно,  дори и да не мога да ги спра тия игри, да мога да ги виждам, защото искам да не си губя толкова много времето с тях. Това е нещо, което повечето хора правят постоянно и те живеят в един свят на измислени несъществуващи неща, с които се занимават постоянно. Всъщност, това което се случва е, че така те постоянно се саморазсейват и си губят времето, просто защото ги е страх да спрат. Мислят си, че ако спрат и някакси ще спрат да съществуват или ще изгубят себе си или…Това не е необходимо.

Ти страхувал ли си се някога от Иво и страхуваш ли се сега?

Да се страхувам? – Тази дума може да има доста нюанси и смисли.

В някакъв смисъл.

Малко ме притесняват нови неща, каквито има често, защото ми трябва известно време да свиквам с нови идеи, а аз съм страшно консервативен, много предпазлив и изключително наплашен от нови неща. Винаги съм бил и затова в началото често малко се стряскам от някакви нови насоки, нови дейности, нови предложения, нови неща по принцип – дори в ежедневен план. Трябва ми време да свикна с тях, трябва ми просто да си кажа „ОК, сега има нещо ново”. Това е най-близкото, което мога да отговоря на твоя въпрос.

Хората си мислят, че като сме около Иво сме някакви много сериозни практикуващи или нещо такова. Всъщност какви сме или какъв си ти ако предпочиташ да говориш само за себе си? Какво би им казал на тези хора?

Бих им казал, че има нещо вярно, защото очевидно те не са около Иво. Бих им казал, че това дали си сериозен практикуващ или не въобще не зависи само от това колко време си седял и си чел или от това колко публикации имаш в някой форум, или от това колко време си искал да правиш еди-какво си или колко време си седял да медитираш. Това какъв си може да се определи по-скоро от нагласата ти към света. Ясно е, че всички си имаме големи, малки и средни емоционални проблеми, задръжки и страхове, притеснения, желания, позитивни и негативни качества всякакви. Но, докато човек се чувства част от цялата боза, която го заобикаля – ако е видял че има такова нещо като „боза” естествено – тогава значи определено има още какво да се желае и има още над какво да работи по себе си.

Аз не бих казал, че особено допринасям за оправянето на ситуацията тук. При всички случаи, определено не допринасям за влошаването й. Обаче това, което ми се случва в момента и това, което правя е резултат от много дълъг проект – да го наречем – и особено напоследък се чуствам малко като гостенин на място, на което има много работа за вършене – страшно много работа – на място, където нещата стават много трудно и много бавно.

Така че, който каквото иска да си мисли за нас. Абсолютно съм убеден, че то ще бъде много изкривено от собствените му комплекси и страхове, но фактът е, че докато човек сам за себе си не е добил сигурността, че има нещо в него, което е чисто и ясно, то определено не е дошъл моментът, в който да се смята за кой знае какво и има още какво да се желае и какво да работи над себе си.

Иво постоянно изненадва всички, но кой е случаят или случаите, в които ти наистина си останал изумен от негова постъпка или реакция? Или кое е нещото, което теб по принцип те изненадва у него, ако има такова?

Единични случки такива има толкова много, че те са станали рутина. Иво прави много неща, които много биха изненадали много хора, но в повечето случаи, тези хора просто изненадват сами себе си. Хората, които се изненадват са като едни хора, които си мислят и мислят нещо – и изведнъж стигат до изненадващ извод и са се изненадали. (Смее се)

Незнам какъв пример да дам, без да звучи прекалено идиотски. Но ако човек е изненадан от нещо, това означава, че е ограничен от нещо. Ограничен е от прекалено много мнения или прекалено много програмиране за това, кое как се прави, кое е нормално и кое не е. Истината е, че ако не бяхме изненадванитогава животът щеше да бъде ужасно скучен и толкова ужасно безмислен, че няма накъде повече.

Според теб Иво толерантен ли е или безкомпромисен? Или и двете.

Не виждам много голяма разлика, защото за мен неговите действия винаги са били изключително толерантни и изключително безкомпромисни. Двете неща неразделно вървят ръка за ръка в нещата, които прави.

Ако можеше да промениш нещо в него, какво би било то?

Нищо. Нищо не бих променил. Колкото и странно да звучи, никога не бих променил абсолютно нищо. Ако има нещо невъзможно във вселената това е да искам да променя някое от тези неща.

А говорил ли си с някои от неговите учители за него или въобще ако прецениш, че нещо е удачно може да споделиш в тази връзка?

Да съм говорил – не. Мен не ми трябва да говоря с мои или нечии чужди учители, за да питам нещо, или да изясня някакви свои собствени въпроси в такова отношение, това ми звучи абсурдно и никога не бих го направил.

Това, което се е случвало е, че съм наблюдавал как се отнасят с него. Това, което съм наблюдавал е, че се отнасят по коренно различен начин от всички останали свои ученици, които са били наоколо тогава. Иво винаги е получавал абсолютно всички учения, за които е молил, без никакви ограничения, от учители, които по принцип не дават нищо на никого, от учители, които е много трудно да видиш – и всичките са полагали много сериозни целенасочени усилия, той да получи неща от тях, да получи неща от други учители и да се обърне истинско внимание на това, което се случва. А не „О да, ще видим какво може да се направи с тия учения…”, „О да, еди-кой си ще ги даде…”, „О, да имаш благословиите ми…” – това са глупости като за пред западняци и тибетци, защото това си е… тибетската традиция е просто един огромен духовен пазар и на всеки, който се набута в него, почват да му се случват всякакви неща. Има учители, които са истински учители, на които им се налага да функционират в една такава…

Пазарна среда?

(Смее се) Пазарна икономика, да. Обаче ако са истински учители, тогава вече може да наблюдаваш какво е огромното разграничение, което те правят между тълпите стандартни същества, които отиват при тях и единиците нестандартни същества, които отиват при тях. В смисъл те винаги са се отнасяли с Иво като с учител от друга духовна традиция. За да не бъде погрешно разбрано това – те винаги са се държали като учители, но като учител с равен, а не учител с ученик. Бях свидетел на един такъв изключително особен случай – който в момента не мога да споделя – но по време на който, останах абсолютно потресен.

Мога да добавя само, че общуването между същества със сериозен капацитет е многоизмерно и е изключителна радост за сърцето, когато човек има късмета да наблюдава нещо подобно.

Има ли нещо, което не се сещам да те попитам, а ти би искал да кажеш на настоящите или бъдещите практикуващи?

(Смее се) Бих казал, че е важно да правят, каквото им е по силите, да имат свежест и липса на страх. Това, което аз наблюдавам в себе си и в много хора – някои от които са тръгнали много накриво, други са горе-долу направо – са огромни количества страх. Това е на подсъзнателно ниво – панически страх от промяна, от загуба, от несигурност. Това е съвсем нормално като се има предвид колко пъти всеки се е раждал, умирал, губел е, бил е обичан, обичал е – и всички останали емоционални и физиологични явления, за които може да се сетим. Но този свят, който човек възприема е свят, който сам изгражда, сам поддържа, и е важно да се прави каквото ни е по силите, за да можем в един момент да си дадем сметка, че това цялото нещо не е необходимо и че от този факт само бихме могли да спечелим.

Има ли нещо, което би искал да кажеш на Иво и което все още не си успял?

Много бих искал много да се смее като прочете това интервю и да стане повод за много весели и свежи преживявания.

Добре, ако сега срещнеш себе си в момента, в който си се запознал с Иво, какъв съвет би си дал? На онова 16 годишно момче?

Никакъв съвет не бих си дал. Бих седял и бих гледал. Ако сега срещу мене седна аз на каквато и да било възраст отпреди повече от две години, просто бих седял и бих гледал. Така. Без нищо да казвам.

Смяташ ли, че много хора имат погрешна представа за Иво? Някои може да го мразят, някои може да го боготворят. Какво би им казал на едните и на другите?

Бих им казал, че каквото и да правят, пак ще си счупят главата и докато не им омръзне, нищо няма да им е от полза. Ще си я счупят в най-невъзможното нещо на света. Това бих им казал. Ако го обичат, си е изцяло тяхна работа. Ако го мразят, си е изцяло тяхна работа. Това дали някой е обичан или мразен си е изцяло за нас. Това какво те мислят за Иво по абсолютно никакъв начин няма отношение към него. Те самите не знаят за себе си как стоят нещата, какво остава за някой друг да могат да разберат и да преценят? Мога да им кажа само да правят онова, което им идва отвътре и да стискат палци да не им отнеме още поне три калпи да разберат какво се случва всъщност.

Каква е според теб най-често срещаната грешка, която правят хората, тръгвайки по духовен път?

Ако говорим за мнозинството от хора, грешката е че хората са абсолютно неспособни да си дадат сметка за каквото и да било, което се случва вътре в тях. Не са способни да разберат защо търсят духовен път. Не са способни да разберат какво е духовен път. Не са способни да разберат, че се самозалъгват че искат духовен път, като всъщност не искат и един куп други неща. Никой нищо не знае. Способността за честен самоанализ не е дори на ниво първи клас. Тука сме на ниво микроби. Това е горе-долу нивото.

Безкрайно ти благодаря за отговорите на всички въпроси и последния ми въпрос е какъв съвет би дал на някой, който току що се е запознал с Иво и е решил, че иска да му става ученик?

Какъв съвет бих му дал? Еми да му става, защо да не му става. Само да помни, че това е било съзнателно негово решение, че сам е поискал да се ангажира с нещо такова. Да бъде честен със себе си в това отношение – тогава би имало наистина голяма полза от подобно решение. Иначе само си губим взаимно времето. Това е.

 

Винаги когато се оказвам на страната на мнозинството
е време да спра и да се замисля.

– Марк Твен

[fb_button]