Наблюдаване без наблюдател

Кратка подготвителна практика, извлечена от цикъла “Изначалното пространство на Самантабхадра”
(публикувано с позволението на пазителя на съкровището)

Тази медитация трябва да бъде правена с леко отношение, радост и чувство за хумор. Правете я само ако се чувствате добре и не я насилвайте.

Сядаш отпуснато, на тихо и приятно място и оставяш цялата скорост да намалее. Просто оставаш така и наблюдаваш няколко минути без да правиш нещо специално. Когато почувстваш, че нещата са се забавили и си се успокоил(а) и отпуснал(а), казваш следното, с нежната сила на намерението:

Сияйна осъзнатост,
корен на моя ум и свят
изгрей с целия си блясък!

Неопетнено и без ограничения
виждайки безкрайна доброта
нека се отпусна в безстрашие.

След това седиш, леко и отпуснато и започваш да надничаш с вътрешното си око зад всяка мисъл, дума, образ – зад всичко което се появява в ума и външния свят. Когато откриеш нещо, незабавно надникваш зад него, опитваш се да видиш какво има зад него, само за миг. Продължаваш така колкото можеш по-дълго.

Ако правиш практиката правилно ще откриеш, че се отпускаш все повече и повече. Целта е да се прави по такъв начин, че да се прокрадне това специално отпускане. Когато започнеш да го чувстваш навсякъде, можеш или да продължиш и да навлезеш още по-дълбоко в него, или да оставиш всичко и да се отпуснеш без мисли.

Когато отново се появят мисли, или посвещаваш заслугата (ако си будист и знаеш как се прави) или просто оставаш още минута-две и много честно се вглеждаш в мотивацията си да правиш тази практика.

Много хора се нуждаят от тази практика в днешни дни. Тя беше дадена със специалната благословия на Гуру Ринпоче, за всички.

[fb_button]