Значението на състраданието в будистката традиция

Значението на състраданието в будистката традиция

 

от Лама Иво

 

Compassion

 

Избрах да напиша този кратък материал, тъй като истинското значение на състраданието често остава скрито дори и за онези, които се опитват да го практикуват ежедневно и са го превърнали в централна тема на духовния си път. Нуждата от състрадателно действие, стремежи и отношение в контекста на будистките учения е нещо което рядко се обяснява качествено и всъщност е доста дълбока и сложна тема. Тази информация е трудна за намиране и дори в най-великите творби по темата, като несравнимата Бодхичаряаватара на Шантидева, истинското значение е скрито и на пръв поглед са обяснени само причинно-следствените връзки. Онова което не е написано се предава като част от устната традиция, а тя е рядко достъпна за практикуващите на Запад. Ще се опитам просто да насоча Дхарма приятелите си във вярната посока.

Основните положения

В Махаяна будизма алтруистичното, състрадателно действие се счита за централна предпоставка за всякакво духовно израстване. Всъщност именно тази алтруистична мотивация е онова, което отличава целия Махаяна път от “по нисшата” дисциплина на Хинаяна. Пътят на Ваджраяна, бидейки част от Махаяна, поставя същия акцент върху състраданието. В Махаяна сутрите е казано ,че просветлението става възможно само когато двата аспекта на състрадание и мъдрост са развити изцяло. По същия начин, обетът на Бодхисатва, който поставя стремежа да се облагодетелстват всички чувстващи същества като централен за личното духовно развитие е задължителна предпоставка и за всички тантрични Ваджраяна практики.

С широкото разпространение на тези духовни подходи в съвременния свят би могло да се очаква, че основната част от практикуващите имат добро разбиране на логиката и смисъла които стоят зад този силен акцент върху състраданието. За жалост случаят не е такъв и много малко учители обясняват тези неща в достатъчна дълбочина. Причината за това е отчасти факта, че тези обяснения не са лесни за даване, и за разбиране.

Уютно и удобно чувство

Степента до която много Будистки практикуващи разбират състраданието се ограничава до удобното и уютно чувство което им казва, че са на страната на “правдата” срещу “злото”, с всичките безкрайни нюанси на това усещане. Това всъщност е свързано с много силната концепция за “морал”, която е централна в Християнската традиция и се е пропила в цялата Западна цивилизация и езици до такава степен, че дори онези които считат себе си за атеисти или за последователи на източните учения я приемат за даденост. Като резултат те подхождат към будистките учения за състраданието със същата логика и отношение която цялата културна среда им е натрапвала от още от люлката. За учудване обаче, в Будизма подобно схващане за моралност няма, въобще. Това създава огромно объркване и ситуация в която понякога десетилетия искрена будистка практика водят до много малко, или никакви резултати. Много е важно тези неща да бъдат ясно обяснени и разбрани.

Будисткото значение на състраданието

Будизмът не говори за моралност в смисъла на дихотомията добро/зло – такава концепция не съществува в тази традиция. Вместо това, будизмът обяснява, че има два типа реалност – конвенционалната реалност, представляваща взаимозависимостите между действията и техните резултати (карма) и абсолютната реалност на базовата природа на ума, която е отвъд кармичния процес и съответно, напълно отвъд обикновеното възприятие. Целта на будисткия път е пълното осъзнаване на абсолютната реалност, което води до разтварянето на индивидуалното кармично възприятие.

Тъй като стандартният будистки практикуващ функционира в рамките на конвенционалната реалност и кармичния процес, ученията сочещи пътя на просветлението използват умели средства за да дадат на късо дуалистичния ум. Това се постига чрез методи които експлоатират присъщата нестабилност на кармичното възприятие.  Основна черта на самсаричния ум е неговата склонност да увековечава едно възприятийно разграничение между външни и вътрешни явления – разграничение което, в истински смисъл, не може да бъде утвърдено. Това създава една груба концептуална матрица която постоянно се стреми да балансира една изначално незъществуваща дихотомия, създавайки по този начин целия спектър от проблеми и страдание което в будизма се нарича Самсара – безкрайната въртележка на съществуването.

Навсякъде където погледнем, виждаме Самсара. За каквото и да си помислим, творим Самсара. Когато използваме инструментите на сравнението, както правим постоянно, никога не можем да избягаме от кармичното възприятие. Логиката на това кармично възприятие обаче е напълно измамна, тъй като то просто постоянно отразява самото себе си. От гледна точка само на кармичното ниво, всичко което виждаме, чуваме и мислим е проявление на енергиен дисбаланс. Грубите явления които възприемат сетивата ни са схеми които са подсилвани кармично отново, отново и отново, в продължение на безброй животи. Те се приемат за валидни в момента само по силата на привикването, присъщата им нестабилност и фалшивост са все още там и никога не са се променяли. Ако прицелим Дхарма практиката към тези техни присъщи недостатъци, цялата кармична структура ще се разпадне.

В будисткото учение стабилността на самсаричното възприятие е обяснено като усещането за индивидуалност. Това усещане за индивидуалност, съчетано с погрешната умстена конструкция наречена “време”, създава опорна точка за дуалистичния ум. Външното отражение на личната индивидуалност е възприятието за други ‘външни’ индивидуални същества. Последващото общуване с тях е ключов елемент в затвърждаването на нашата опорна точка. Нашата собствена индивидуалност не е реална обаче, и нейните отражения – другите същества – също не издържат на анализ. Именно за да се разчупи тази фиксация са преподадени ученията за състраданието.

Как работи “състраданието”

В будистки контекст, състраданието е разтварянето на индивидуалния ‘аз’, който се отразява в привидно валидното възприятие за ‘други’. Ученията за състраданието използват логиката на дуалистичния ум и дават методи които разграждат една умствена илюзия. Когато се ангажираме с развиване на алтруистично отношение и последващите го състрадателни действия ние постепенно размекваме стабилността на индивидуалния ‘аз’. Ако успеем напълно да разтворим границата между себе си и другите нашето кармично възприятие също ще се разтвори. Ученията за състраданието са най-прекия път към това разтваряне, просто защото вкопчването в собствената ни индивидуалност и в тази на другите е центъра на нашата самсарична мандала – основната опорна точка която стабилизира цялата схема.

Какво означава всичко това

Дори и при тези обяснения, все още не става лесно да се практикува правилно. Имаме нужда от напъствия и можем да ги получим от учителите си, но може би най-важното е това: Когато усещате някое друго същество като “враг”, по какъвто и да било начин, онова което виждате е всъщност вашия собствен страх от загубата на сигурността на Самсара. Ако това води до гняв във вас, тогава вече активно сте ангажирани със Самсара. Недейте да правите това – сега е моментът да практикувате състрадание и това е практика която не засяга другите, не засяга и нас самите – засяга само възстановяване на връзката с изначалната ни природа.

Дори и да разберем всичко това концептуално, което въобще не е лесно, ние често не успяваме да го приложим, защото кармичните взаимозависимости и детайли са толкова разнообразни, че се губим в тях напълно. Въпреки това, правилното разбиране на тези неща е жизнено важно, защото ще противодейства на тенденцията да се практикува състраданието като милосърдие, и също така ще противодейства на тенденцията за развиване на идиотското състрадание, толкова добре обяснено от Трунгпа Ринпоче. Състраданието като будистка практика не е милосърдие, нито е следване на прищевките на другите, то е работа с нашето собствено възприятие по много директен начин. Ситуацията е много сложна – ние сме изправени пред един магически спектакъл, създаден от самите нас, предназначен да заблуди самите нас. Не е лесно да се отплетем, и в същото време въобще не е трудно. Трябва да направим крачка в страни и да наблюдаваме. Никога не сме правили това досега. Имайте уважение към собственото си творение и го отсечете от корен.

Ключовите учения, като дълбоките и тайни етапи на Тонглен медитациите в Кадам са ненадминати в своята ефективност. Получете устната традиция от учителите си и пазете тези учения близо до сърцето си. Това са инструментите които наистина ще ви променят и ще ви помогнат да опазите и да осъществите своя скъпоценен обет на Бодхисатва.

Написано от Иво в Мексико, 2013. Нека всичко бъде добродетелно! 

 

[fb_button]