Какво е будизъм? - Кратко обяснение на Четирите Печата и на някои Дзогчен моменти

 Какво е будизъм?

Кратко обяснение на Четирите Печата и на някои Дзогчен моменти

©2016, Sky Dharma Community – Всички права запазени, моля не разпространявайте без наше писмено съгласие.

Превод на беседа, изнесена от Лама Иво на 27 Септември 2016

Garab_Dorje

Иво: Здравейте, как сте?

Ученици: Прекрасно!

Иво: Какво ще правим днес? Имате ли въпроси? Бих предпочел това да не се превръща в лекция от моя страна, въпреки че до някаква степен ще е неизбежно. Но би било добре да има обратна връзка. Имате ли някакви съмнения, въпроси, колебания във връзка с онова, което обсъждахме миналия път?

Х.: Аз имам.

Иво: Супер, кажи.

Х.: Говорехме за разграждането на света. Основният ми страх е свързан с това разграждане. Ако можеш да обясниш малко… какво остава след разтварянето на света? Нека кажем, че успеем да го направим, какво следва?

Иво: Записва ли се това?

Д: Да.

Иво: Ако следваме естествената логика на нещата е по-добре първо да поговорим за смелостта да разглобим, а не за това какво остава след като сме разглобили, защото ако остава нещо, значи нищо не сме разглобили. И това е много трудна тема. Трудна, защото всички теоретични обяснения за резултата от този път автоматично се превръщат в пречки за постигането на този резултат, тъй като резултатът е изцяло в сферата на преживяването, изцяло извън областта, в която функционират концепциите. ОК, нека започнем така. Отговорът на въпроса ти ще дойде малко по-натам. Но за да стигнем до него, първо трябва да дефинираме какво означават “Дхарма” и “будизъм”.

Има нещо много ключово, което разграничава будизма от другите доктрини, или пътища. Това е фактът, че будизма не дефинира себе си чрез източниците на учението, а само чрез определени характеристики на учението. Това е ключов момент, много е важно да го разберете, за да имате добра основа. Другите духовни традиции, например християнството, исляма и почти всички други определят себе си чрез източниците си. Достоверността им се опира на източника. Например, в зависимост от християнската деноминация, можем да проследим приемствеността до Стария Завет, до Новия Завет – произходът е свързан със специфичен източник или историческа личност и това е нещо много специфично и всепризнато. При исляма имаме Мохамед и Корана и т.н. Същото важи и за много хиндуистки традиции. За разлика от това, в традиционните будистки текстове ние виждаме, че за да дефинираме едно учение като будистко, то трябва да отговаря на определени характеристики. И това е огромна разлика! Ще се опитам след малко да обясня тези характеристики, но просто недейте да мислите за будизма като за учение, свързано с конкретен източник. Будизмът дефинира себе си само като учение, водещо до конкретен резултат. Резултатът е онова, което прави едно учение будистко, не източника. И по тази причина в будизма, в тибетската традиция, а също и в другите живи традиции на будизма, ние имаме учения идващи от различни източници. Онова, което ги обединява е схващането, че те всичките водят до един и същи резултат. Това е толкова съществен момент. Ако наистина се замислите ще разберете, че този момент е наистина от ключова важност. Защото ако следваме тази дефиниция на Дхарма, ще видим, че всъщност всяка приемственост, всеки поток от методи могат да бъдат будистко учение, стига да отговарят на конкретни критерии. Сега… какви са тези критерии?

Традиционно се казва, че има четири характеристики, които правят едно учение будистко. Тук имаме голям проблем с преводите, защото много от първоначалните преводи на тези термини са направени много отдавна и невинаги са използвани най-адекватните думи. В някои случаи преводите не са нито буквални, нито с вярна конотация. Но някои от вас може и да са чували за “четирите печата”. “Печат” не е най-добрия превод на ‘uddana’ – “граници” или “ограничения” е по-точно. Но така или иначе това са четирите основни характеристики, по които можем да определим дали едно учение е будистко или не. В тази връзка трябва да разберем – фактът, че в думичката “будизъм” откриваме “буда” не означава, че историческият Буда – Буда Шакямуни – е изначалния източник на тази доктрина. Според самата будистка традиция Буда Шакямуни е бил просто един от безброй учители, преподавали този път. Той е основния в нашия времеви период, но това е всичко. Сега, какви са тези четири характеристики и защо са наречени “печати”? Най-просто казано, ако една доктрина е “подпечатана” с тези четири характеристики, това се счита за будистко учение.

Първата характеристика е разбирането, че всички съставни явления са непостоянни. Че те са винаги променливи и нестабилни. Ако една доктрина или метод е в хармония с факта, че всеки обект на възприятието е непостоянен, тази доктрина отговаря на първата характеристика за автентично будистко учение. И само по този критерии дисквалифицирахме може би 95% от съществуващите духовни доктрини в света.

Разпознаването на непостоянството във всичко е само по себе си акт на огромна смелост. Защото това изключва и възможността да имаме стабилно състояние, което да дефинираме като крайна цел. Дори и само по тази характеристика християнството не се класира за будистко учение, тъй като постулира съществуването на вечни неща.

Втората характеристика е дори още по-трудна, тъй като гласи, че всички емоционални състояния са проблематични. Всъщност тя буквално гласи, че “всички построения са страдание”, но това е прекалено дълбоко за обсъждане, така че засега ще се ограничим с “емоционални състояния”. Ако едно учение или метод разпознава факта, че всички емоционални състояния са по същността си проблематични, то е в съзвучие с тази втора характеристика на будистките учения. И на този етап може би сме достигнали 99% дисквалификация на другите доктрини. Защото ако разгледате в дълбочина така наречените “духовни” доктрини, които са в циркулация в момента, ще видите, че почти всички те дефинират крайната си цел като определено емоционално състояние, описано като идеално, съвършено и т.н. В будизма обаче ние разпознаваме факта, че всяко едно емоционално състояние е по същността си една крайност, и бидейки крайност е нестабилно. Освен това то е съставно явление, което се появява в зависимост от причини и условия. Всяко нещо, което се появява от причини и условия е в зависимост от тези причини и условия и е съответно непостоянно – което ни връща на първата точка.

Третата характеристика, която е още по-трудна е, че на всички явления им липсва истинско присъщо съществуване.  Как дефинираме нещо като присъщо съществуващо? Дефинираме го като нещо, което е достатъчно само по себе си, като нещо, което не зависи от нищо друго, което може да съществува абсолютно самостоятелно. С други думи това е нещо, което по самата си същност е вечно и непроменяемо. Доктрина, която приема, че такива неща съществуват не е в съответствие с будистките учения и от гледна точка на будизма бихме казали, че такава доктрина всъщност не е в съответствие с реалността въобще.

Четвъртата характеристика е това, че просветлението, или крайната цел така да се каже на будисткото учение, не може да бъде описано. Друг начин да се каже това е, че просветлението е отвъд крайностите. С други думи, истинската свобода не представлява по какъвто и да било начин концептуално явление.

Това са трудни неща за говорене, защото за да бъдат правилно разбрани изискват голямо количество допълнителни обяснения и за всяка една от тези точки можем да говорим много. Но накратко, ако едно учение е в съответствие с тези четири точки, то е будистко учение. Ако имаме метод или доктрина, която е в съгласие с тези четири момента, тя може да се счита за Дхарма. Няма значение откъде идва тази доктрина и тя може да използва всякакви методи, но ако тези методи са в съответствие с тези четири точки, това е Дхарма учение. И това прави будизма нещо много интересно. Това отделя будизма от схващането за една конкретна приемственост и го дефинира като нещо доста универсално. В традиционните текстове се казва, че всичко което е в съзвучие с тези четири характеристики е Дхарма. Ще ги повторя отново: разпознаването, че всичко е непостоянно; разпознаването, че емоциите са проблематични; разпознаването, че на явленията им липсва присъща същност и разбирането, че крайната цел е отвъд крайностите. Просветлението не е обект на мисълта, а е изцяло в сферата на преживяването. Това е незаменимата основа.

Правилното разбиране на тези четири момента, истинското им интегриране е абсолютната основа за разбирането на която и да било част от будистките учения. Ако ни липсва това разбиране ние автоматично ще смесим с будизма неща, които не би трябвало да са там, неща, които противоречат на намерението на ученията. Например ние имаме склонността да мислим за просветлението като за някакво невероятно състояние. Пътят е нещо, което ще премахне проблемите ни и ще донесе промяна в емоционалния ни свят. Но малцина имат смелостта да търсят нещо, което е отвъд тези неща. И когато от самото начало подходим към будизма без разбирането на горните четири момента ние започваме да натрупваме грешки – грешка след грешка след грешка в нашата интерпретация. И тези грешки след това оформят медитационната ни практика и правят постигането на истински резултати напълно невъзможно. Това е, което наблюдаваме днес в толкова много така наречени ‘практикуващи’. Години и години практика без дори да се появи смелостта да си признаем, че този път е може би нещо доста по-различно от другите пътища, нещо доста радикално, бих казал – абсолютно радикално.

Дори само концептуалното разбиране на тези неща изисква голяма доза смелост. За да се захване някой истински с всичко това той трябва наистина да се е изморил от всичко. Недейте да си мислите, че будизмът е някакъв приятен път – няма нищо подобно. Будизмът е нещо много сурово и трябва да кажа, че много малко учители в днешни дни са достатъчно смели да преподават будизма такъв какъвто е, особено на Запад. Не казвам, че например Тибетските учители не разбират тези неща и не ги преподават по тази причина. Не, много от тях не ги преподават точно, защото ги разбират съвсем добре. Те са част от една култура, която пази този тип знание и онези от тях, които са добре образовани и знаещи виждат много ясно огромния контраст между тези доктрини и западната мисъл и култура. Защото западната култура е основана на крайности и когато кажеш на някой, че всички емоционални състояния са проблемни, че няма нищо постоянно, че нищо всъщност не съществува истински и че ти е невъзможно да обясниш крайната цел на пътя, този човек или ще ти каже да ходиш на майната си, или ще интерпретира всичко това като нихилистична доктрина. Той ще каже… “ОК, сега махаме всичко хубаво от света, всичките емоции, махаме всички готини неща и отгоре на всичко махаме и самото просветление, тъй като не можем да го опишем – така че ние изчезваме, нищо не остава!” Това е типичната реакция, идваща от нашия вид мислене и тази реакция няма абсолютно нищо общо с онова, което се има предвид в тези четири печата. Защото тези четири печата описват какво го няма – те казват: това го няма, това го няма, онова също го няма, но те въобще не обсъждат по какъвто и да било начин какво остава. Те не казват, че там има нещо, но и не казват, че там няма нищо. Те просто не засягат тази тема. И има причина поради която тази тема остава незасегната, защото в момента, в който започнем да я обсъждаме тя автоматично става част от схемите, които използваме през цялото време. Това е истинската основа на будисткото учение, не как да използваме мантри и да медитираме. ТОВА е истинската основа – правилното разбиране.

В будизма казваме, че има три неща, които определят пътя – възглед, медитация и приложение. Това често се превежда като “възглед, медитация и действие”, но според мен “действие” не е добър превод. “Приложение” или дори още по-добре “интеграция” е по-точно.

Значи… възгледът е правилното разбиране на пътя, и няма никакъв проблем това да е интелектуално разбиране, но имаме правилно и неправилно интелектуално разбиране. В момента аз говоря само и единствено за неща, които се намират изцяло в полето на интелектуалното разбиране, но и те или могат да са в хармония с пътя, или да се разберат погрешно. Така че имаме възглед, който в началото представлява правилното интелектуално разбиране, имаме метод – медитационните практики, които трансформират това интелектуално разбиране в живо лично преживяване и имаме практическото приложение, или интегрирането – смесването на преживяванията постигнати чрез медитация с ежедневния свят, в който функционираме извън формалната си практика. Тези три неща правят някой будистки практикуващ. И, трябва да повторя отново – един будистки практикуващ е някой, който наистина търси състояние на свобода, не някой, който е “последовател” на Буда Шакямуни или нещо подобно. Но за да имаме правилна медитация имаме нужда от правилен възглед. За да имаме правилно приложение ни трябва правилна медитация. С други думи истинската основа е възгледа – всичко останало се надгражда върху него.

Мисля че ако будизмът на Запад беше представен такъв какъвто в действителност е, щеше да има много малко будисти. Но онези които биха тръгнали по този път, щяха да постигат истински резултати. Сега имаме будисти навсякъде, но няма почти никой – вече минаха шестдесет години – няма практикуващи с истинско осъзнаване. Тибетската традиция съществува на Запад вече почти 60 години и ние имаме само няколко западни учители. Това е истината. Не знам точно как се дефинира едно поколение, но това са почти две поколения – в Дзогчен имаме трима или четирима истински западни учителя, може и да има някой, за когото не знам.

Така че, тази основа – това е изключително важно! Това че говоря тези неща в момента е добре, но не е достатъчно. Опитайте се да помислите за тях, и се опитайте да намерите в себе си смелостта да си представите какво представлява “будизъм” дефиниран по този начин. Не е нужно да се страхувате или да се чудите дали имате или нямате силата за такова нещо. Ако се промъква някакъв страх това е много добър признак, че започвате да схващате за какво става дума. Не е нужно човек да се въвлича в това, достатъчно е просто да намери смелостта да зърне какво всъщност представляват нещата. Това само по себе си ще е повече от онова, което повечето хора правят с будизма.

Будизмът в същността си е просто едно много радикално учение. Той прави на пух и прах нещата, които наричаме “ценности”, включително и моралните ценности. Защото будизмът не е… мнозина от нас считаме, че не сме особено индоктринирани от теистичните учения като християнството, но истината е, че те са в кръвта ни. Изцяло. Начинът по който интерпретираме света, разбирането ни за морал, всички тези неща са изцяло в сферата на теистичните доктрини. В будизма например няма концепции за “добро” и “лошо”. Няма такова нещо! Будистките учения обясняват причинно-следствени взаимовръзки и желани и нежелани резултати – по много. Но тези действия се дефинират само според съответните им резултати и не трябва да бъдат разбирани като абсолютни по отношение на някаква вселенска морална отправна точка. Тези желателни и нежелателни действия са също така много различни при различните нива на развитие на будисткия практикуващ. Ако някой има определен тип възприятие за света на него ще му се дадат обяснения на определени препоръчителни и непрепоръчителни действия. Ако някой друг има по-отпуснат ум много от тези неща няма да са приложими за него и като цяло в будизма ние нямаме схващането за правила, има само схващането за съвет.  Това също е много голяма разлика. Защото когато видим например описание на обети, ние автоматично решаваме, че “това е което трябва да правя, и това е което не трябва да правя”. Няма такива схващания в будизма. Будизмът просто казва: Ако искаш такъв резултат, това е най-краткия път към него. Но будизмът не критикува самсара. Въобще не. Будизмът не казва, че обикновеният живот, заблуденото състояние, е нещо лошо. Това не е намерението на учението на Будите. Будисткото учение просто представя алтернатива и избор, и ние сами проектираме върху него всичките тези неща, които нямат нищо общо…  Когато видим “самсара” и “нирвана” ние автоматично приемаме, че трябва да се борим с едното и да постигаме другото, едното е лошо, другото е добро; щом има толкова много методи за постигане на просветление значи просветлението е онова, за което трябва да се борим, за да спасим душата си и т.н. Всичко това се сглобява в нас. В истинската Будадхарма няма нищо подобно, будизмът няма никакво пристрастие към едното или другото, той просто показва нещата и описва пътища, водещи към различни резултати. Това са фини моменти, но са съществени за правилното разбиране на будистките учения. Ние винаги си въобразяваме, че не проектираме наши неща, докато в същото време напълно затрупваме будизма постоянно със собствените си глупости. И затова той никога, никога не работи. Моментът с липсата на морални присъди, с липсата на добро и лошо – много е важно да разберете това. Няма в будизма такива неща, не и на нивото на намерението на Будадхарма. Има малко такива неща в текстовата традиция, но те всичките са по-късни добавки. От крайната гледна точка на Дзогчен традицията, дали си Хитлер или не не е свързано с това, за което става дума. Ей това няма лама, който да го каже на Запад и това е и също причината, поради която рядко чуваме да се преподава автентичната Дхарма.

В основата си, това е, което исках да кажа. Не проектирайте морални ценности върху будизма. Третирайте го като описание на алтернативи и методи за постигане на различни лични преживявания и осъзнавания. Будизмът не е пристрастен към пътя и всъщност разглежда самсара, обърканото състояние на съществуване, като напълно валиден избор на съществата които го преживяват. Будадхарма в чистата си форма не критикува, тя просто представя път за онези същества, които са изморени от всичко това. Тя казва – ето как стоят нещата, ако си разочарован, можеш вместо всичко това да направиш това.

В оригиналното будистко учение няма фанатичност. Тя се е промъкнала малко в него през вековете заради нестабилната човешка природа. И особено напоследък започна да се появява много, защото Дхарма се преподава и разбира по много фанатичен начин в западния свят – сблъсъкът между будизма и западната култура изкриви много неща. Защото нека вземем за пример някой от най-великите тибетски учители, например Далай Лама, който обикновено преподава на аудитории от хиляди слушатели на Запад. Каквото и да каже той, дори да го каже по най-съвършения начин, имаме десет хиляди души в публиката, които го чуват по всевъзможни изкривени начини, повечето от тях. Какво остава когато приключи събитието? Далай Лама си отива обратно в Дхарамсала в Индия и остават след него десет хиляди души, които са получили учението директно от него. И те са онези, които дефинират будизма на Запад. На този етап будизмът на Запад вече е дефиниран от поне две поколения доста заблудени такива практикуващи – той определено не е дефиниран от учителите. Имаше няколко много смели учители, като Трунгпа Ринпоче, които се опитаха да счупят тази схема, но тях вече ги няма и техните учения също вече са в ръцете на техните ученици, от които на практика никой не е постигнал тяхното ниво. Така че, моля ви, разсъждавайте трезво. Дори като слушате аз какво обяснявам моля ви мислете критично и не концептуализирайте всичко като “будистко”. Както казах миналия път, много по-добре е ако слушате просто като някой, който бегло се интересува, като аутсайдер. Вземете за себе си само нещата, които разбирате и считайте себе си за някой, който прави пръв контакт с нещо. Много по-добре е да направиш първи контакт с нещо, отколкото е да си участник. Когато сме активен участник влачим със себе си прекалено много навици. Когато сме безпристрастни наблюдатели които не са взели все още решение, има повече свобода, повече пространство.

К.: Защо се случва това? Защо има повече свобода когато пазиш дистанция, отколкото когато си напълно ангажиран?

Иво: Защото дълбоко вътре в себе си ние сме абсолютни фанатици. А защо сме фанатици? Защото имаме много страх. Имаме много страх. Интуитивно всеки знае, че нещо съвсем не е наред и когато чуем нещо достатъчно логично и вдъхновяващо ние въобще не разперваме крила и не отлитаме към свободата. Въобще не! Онова, което се случва е, че ние фанатично се вкопчваме в нещото което звучи толкова хубаво и проваляме всичко. Това е простото обяснение. Ако запитаме кое е нещото, което седи в основата на всичките ни проблеми – то е страха. Не е например неправилното разбиране или нещо подобно. Дори думичката заблуда е повече описание на симптом, отколкото на причина. Ако говорим за причината, тя е първичния страх. Страхът ни кара да се вкопчваме и страхът изкривява всичко. Може би някой ден може да поговорим за това откъде идва този страх, но това е една много, много, много дълбока тема. Много сериозна тема. Но това е причината поради която докато оставаме неангажирани, докато сме все още наблюдатели – това е момента преди да се вкопчим, преди нашият страх да идентифицира нещо като абсолютното спасение. И разбира се това е много тънък момент, защото тази позиция на външен наблюдател е изключително ценна, но ние не можем всъщност да я използваме, за да се ангажираме с практика. Не можем да вървим по пътя от тази позиция. А това някой да пази баланса между това да е аутсайдер и наистина да върви по пътя – това е толкова трудно, толкова трудно. В повечето случаи ние не сме толкова силни, идва момент, в който се подхлъзваме и започваме да разглеждаме себе си като някой, който практикува правия път. И в мига в който това се случи – това е края! В този момент всичко е загубено.

Затова, ако въобще има начин да се направи това… казах ви вчера – чувство за хумор. Чувството за хумор е онова, което може да ни спаси, може би единственото нещо, което може да ни спаси. Дори и да сме най-великите медитатори в света, не трябва да се взимаме на сериозно. Трябва да запазим усещането за театър, за това, че сме персонажи в един филм, защото практикуването на Дхарма също е филм. Знаете ли… преди да постигнем абсолютна свобода всичко е филм, няма такова нещо като филмите са ей там, а ние тук сме истински медитатори. Това са глупости. Ние сме тотално във филма. Трябва да помним, че от будистка гледна точка идеята за някой, който се опитва да постигне просветление е крайно абсурдна. Крайно абсурдна. Но в същото време ако се запитаме сами себе си дали в момента сме в състояние на свобода, отговорът би бил “Не”. И тук се озоваваме в парадокс, в който има нужда да предприемем някакви действия, които всичките са част от филма, и всичките са абсолютно безсмислени от крайна гледна точка, но в същото време нищо няма да се случи ако не се ангажираме. Налага се да използваме идеята за време в един свят, в който времето не съществува.

К: Ето това е! Това е, което винаги ме е влудявало. Времето – точно!

Иво: Да. И може да наречем това реализъм. Няма истински проблем, тези парадокси не са истински проблем, те са проблем само, ако мислим за тях като за проблем. Ако ги виждаме ясно, те не са проблем. Не е проблем да се преструваме на практикуващи, да се ангажираме изцяло, без да се взимаме на сериозно и без дори да вярваме в това, което правим. Това въобще не е проблем. Това е правилният начин.

Всичко останало само увековечава филма. Ние просто трябва да продължим да го гледаме, знаейки, че гледаме филм, и знаейки, че в този момент не можем истински да се изключим. И така, малко по малко, малко по малко, нещата се случват, но те не се случват защото ние наистина правим нещо, обектите на възприятието започват да се разпадат от само себе си просто защото ние се преструваме. В определен смисъл може да кажем, че будисткия път, като път, е един много умел начин на разсейване на вниманието ни, докато нещата се случват.

Св.: Как така?

Иво: Просто е така. Просто е така, защото в момента в който се опиташ да постигнеш нещо и това нещо е резултат от твоето усилие, то е напълно обусловено от ограниченията на твоето усилие. С други думи… Ще го кажа отново по следния начин, който е още по-труден за разбиране. Ако просветлението е резултат от път, това означава, че просветлението е съставно явление. Това би означавало, че то зависи от причини и условия – от пътя като своя причина. Това означава, че има нещо, което го поражда и то по този начин се превръща в обект на непостоянството, и всъщност се превръща в обикновено състояние – част от инвентара на самсара.

К.: Започва да противоречи на четирите печата.

Иво: Точно така, веднага. Ако въобще съществува добър начин да се каже това, бих казал, че медитираме, за да постигнем просветление и просветлението се случва въпреки нашата медитация.

[Доста дълга тишина]

К.: OK, възможно ли е да нямаме такова отношение? Имам предвид…

Иво: Не мисля, че това е възможно, всеки го има и привидно това, което обяснявам в момента изглежда сякаш разкрива тайната на цялата игра на медитацията и маха силата й, но в същото време то не маха силата й изобщо. Нека кажем, че играта е толкова силна, че тези обяснения всъщност я правят още по-силна. Някой може да каже, “ОК, но сега като знам как работи всичко то няма да работи вече за мен.” Напротив, когато знаеш как работи то започва да работи дори по-добре. Всичко е напълно с главата надолу. Ние просто сме свикнали да използваме линейна логика, но нищо свързано с истинските Дхарма постижения не се основава на линейна логика. Когато някой знае това, то му помага да не се взима на сериозно като медитатор. Помага ни да не се взимаме на сериозно като изследователи на будизма, и това е най-добрия начин да се върви по пътя. Ако решим, че сме будисти сме загубени. В същото време ако се отнасяме към будизма с липса на доверие и проверяваме нещата прекалено много също сме загубени. Затова Буда Шакямуни е преподал Средния Път. Средният Път не е… истинската среда въобще не се дефинира чрез крайностите. Средният Път е състояние, което няма връзка с крайностите – това е една много специална инструкция. Защото ние винаги дефинираме неща чрез крайности. Цялото ни възприятие, цялата ни концептуална схема използва сравнения. Но онова, което се има предвид под Средния Път, истинския начин на практикуване, е пълна липса на вкопчване и в същото време, от един момент насетне ви е нужно доверие. Истинско доверие. Но доверие, което идва от свобода, което е свързано със свобода, не с вкопчване. С други думи… ще го кажа по друг начин, защото е толкова важно – ние не се доверяваме на учението, ние се доверяваме на себе си. Ако се доверим на себе си всичко е наред. Ако просто се доверяваме на учението, то не работи.

К.: Превръща се в сляпа вяра.

Иво: Да. Ако се доверяваме само на учението неизбежно ще дойде момент, в който ще направим компромис с вътрешното си усещане, докато ако се доверяваме на себе си можем истински да изберем да следваме един метод и всичко ще е ОК, тъй като доверието ни ще е на правилното място. Струва ми се, че би било добре този запис да се запази.

К.: Добре, това ни довежда обратно до същите тези процеси, които са толкова важни за мен точно в момента – чувството за доверие, страха…. интелектуално може да разбирам някои неща, но процесите на пускане на неща, намиране на свобода, отпускане – как може това да проработи? Как да се трансформира? Какво да направя?

Иво: Тук идваме до втората стъпка, която е медитацията, практикуването, прилагането на методите. Защото никое от тези три – възглед, медитация, действие – не е достатъчно само по себе си. Правилното разбиране на пътя е супер важно, но след това идва въпросът какво да правим с него, и това ни отвежда до медитационните методи. Медитационната практика е моста между доброто интелектуално разбиране и вътрешното преживяване, както и катализатора, който трансформира преживяването в истинска промяна. Защото ние казваме, че медитацията трансформира интелектуалното разбиране в преживяване, но “преживяване” все още не е правилната дума. Медитацията трансформира интелектуалното разбиране в истинска промяна. В истинска промяна – светът става различен. Без нея не можем да направим нищо – и тук имаме огромно разнообразие от методи за хора с различни темпераменти. За да направим така, че усещането ни да трансформира света трябва да се ангажираме с практика. А медитационната практика е нещо доста интимно. Истинската, добра медитационна практика е доста отвъд концептуалната схема. Ще говорим за това някой друг път. Ако продължим тези разговори искам да съм 100% сигурен, че основата е добре поставена, че говорим за едно и също нещо. След това, малко по малко няма проблем да обясня как работи самият път. Но ако ни липсва основата всичко ще се изхаби, а аз вече съм виждал големи групи хора, включително и групи които сам съм се опитвал да водя, напълно загубени. Така че наистина ни трябва тази основа.

До момента никога не съм отделял достатъчно внимание на това. Никога не съм считал себе си за учител, въпреки че съм бил натикван в тази роля няколко пъти, включително и по отношение на големи групи хора… Предпочитам да работя само с няколко души, които винаги са били наоколо и които са в момента тук в Мексико. И при всички големи групови учения които съм давал, признавам, че винаги съм правил грешката да не наблягам достатъчно на тези основни неща, защото за мен, по мои лични причини, те винаги са били някак по подразбиране. И в продължение на много години си мислех, че някак не е необходимо да се говори за всичко това, че хората някак са си дали сметка за всичко това преди да потърсят будизма. Това обаче въобще не е така. Моят личен случай беше малко по-различен и сега виждам това като голяма грешка. Затова ако ще започвам отново, няма да правя тази грешка още един път. Защото тук в Мексико съм в постоянен контакт с групата практикуващи, нещата така да се каже се прехвърлят по конвекция, не трябва да се приказва прекалено много. Но когато ученията се предават формално, вече не мога да си позволя да засягам дълбоките теми, ако ключовите моменти не са кристално ясни. Например днес бях помолен да обясня практиката на Ваджрасатва, но няма да направя това. Няма смисъл да опитвате формална медитационна практика преди всичко това да бъде ясно разбрано. Определено бих окуражил всички ви да изслушате този запис отново, ако въобще е успешно записан. Всяко от нещата, за които говорех е изключително важно. По-нататък, ако продължим, ще говорим за други неща. Това е, нямам какво повече да кажа, това беше съвсем достатъчно. Бъдете добре и щастливи и ако искате да се видим отново, ще стане. Ако на някой му идва в повече е любезно поканен да не идва отново.

К.: Благодарим за любезната покана :)

Иво.: Няма проблем. Всичко най-хубаво!