Като земята и шестте елемента
вечен като самото пространство
за безкрайни множества живи същества
нека бъда земя и опора!

В самия център на Тибетския Будистки свят е ламата, или духовният учител. Дилго Кхйенце Ринпоче беше архетип на духовен учител, някой, чието вътрешно пътуване го беше отвело до необикновена дълбочина на познанието и му беше позволило да се превърне, за всички, които го срещнаха, в извор на любяща доброта, мъдрост и състрадание.

Дилго Кхйенце Ринпоче беше един от последното поколение осъществени лами, които бяха завършили образованието и обучението си в Тибет. Той бил роден през 1910 година в Източен Тибет в семейство от рода на царувалия през девети век крал Трисонг Деуцен. Когато бил още в утробата на майка си, той бил разпознат като тулку, или въплъщение, от изключителния учител Мифам Ринпоче и след това бил ентрониран като еманация на Джамянг Кхйенце Уангпо – един от най-важните тертони (откриватели на съкровища) и писатели на 19-ти век, който също така бил и основно вдъхновение на не-сектантското движение. “Кхйен-це” означава мъдрост и любов. Кхйенце тулкутата са въплъщения на няколко ключови фигури в развитието на Тибетския Будизъм, включително на Кун-кхйен Лонгченпа, Джигме Лингпа и Вималамитра.

Дори като малко момченце, Ринпоче проявявал силно желание да се посвети на духовен живот. Въпреки че баща му искал момчето да върви по собствените му стъпки, той най-накрая се съгласил синът му да последва желанията си и на единадесет годишна възраст Ринпоче постъпил в манастира Шечен в Кхам – един от шестте главни манастира в школата Нйингма.

Той имал много велики учители, включително коренния му гуру, Шечен Гялтсап, от когото получил всички важни посвещения и инструкции на традицията Нйингма. Преди Шечен Гялтсап да почине, Кхйенце Ринпоче му обещал, че щедро ще учи всеки, който го помоли за учения. След това, от петнадесет годишна възраст до двадесет и осем годишната си възраст той прекарал времето си, медитирайки в мълчаливо отшелничество, живеейки в изолирани колиби и пещери, а понякога просто под защитата на надвиснали скали в планините.

По-късно той прекарал много години с Дзонгсар Кхйенце Чьокйи Лодро (1893-1959), получавайки посвещения и учения. Когато казал на учителя си, че иска да прекара остатъка от живота си в самотно отшелничество, Чьокйи Лодро отговорил, “Времето е дошло за теб да преподаваш и да предадеш на другите скъпоценните учения, които си получил.” Оттогава насетне Ринпоче работеше за благото на съществата с неуморната енергия, която е характерна за Кхйенце приемствеността.

През втората половина на 1950-те в Кхам започва китайската окупация на Тибет и Кхйенце Ринпоче и семейството му едва успяват да избягат в Централен Тибет, оставяйки всичко зад себе си, включително и скъпоценните книги на Ринпоче и по-голямата част от собствените му творби. Стотици хиляди тибетци, включително Ринпоче, неговата съпруга Кхандро Лхамо и двете им малки дъщери са принудени да напуснат родината си. Тяхната група търси убежище в Бутан, където Кралското семейство на Бутан с радост ги посреща. След това Ринпоче преподавал в голямо училище близо до столицата и скоро вътрешните му качества привлекли към него много ученици. С минаването на годините той станал най-известния Будистки учител в Бутан, почитан от всички – от краля, до най-скромния фермер. В Бутан Ринпоче предал много учения, извършвал церемонии, написал трактати и текстове, практикувал в отшелничество и ръководел изграждането и запазването на множество ступи и статуи.

Ринпоче посветил значителни усилия на изграждането и издръжката на храмове, колежи и манастири, в които да може да се продължи изучаването и практиката на Будистката традиция. Една от последните му големи задачи беше основаването на един нов Шечен Манастир в Непал. Там той трансплантира богатата Шечен традиция в нов дом – един великолепен манастир пред великата ступа на Бодханатх. Неговото желание беше ученията да продължат да се предават и практикуват в тяхната абсолютна чистота, точно както са били изучавани и практикувани в Тибет. Той назначи своя внук, Рабджам Ринпоче, за абат на манастира и вложи огромно внимание в образованието на обещаващи млади лами, способни да продължат традицията. В момента в манастира учат и практикуват над 300 монаси.

В Индия, той построи ступа в Бодхгая и запланува построяването на седем ступи във важни места за поклонения, за да се предотвратят конфликти, болести и глад, и да се укрепи световния мир.

Дилго Кхйенце Ринпоче предава ученията на Н.Св. Далай Лама

Кхйенце Ринпоче беше считан от мнозина за един от най-великите Дзогчен учители на своето време и беше учител на много важни лами, включително на Н.Св. Далай Лама, Чьогям Трунгпа Ринпоче и на много учители от четирите традиции на Тибетския Будизъм. Дори и през късния период от живота си, Ринпоче пътуваше много из Хималаите и Запада, предавайки и обяснявайки ученията на безбройните си ученици. Книгите му бяха преведени на няколко западни езика и вдъхновението му и днес все още се усеща много силно. Той беше тертон и неговите терма (открити текстове) изпълват пет тома.

В Тибет

Когато най-накрая получи разрешение да се завърне в Тибет, Ринпоче предприе там три големи пътувания. Той започна възстановяването на оригиналния Шечен Манастир, който е бил разрушен по време на културната революция. Когато беше в Централен Тибет той помоли китайското правителство за позволение да се възстанови Манастира Самйе, подчертавайки важността му за културното наследство на света. Самйе, основан през осми век, е бил първия Будистки манастир в Тибет. През 1990-та година завърши възстановяването на основния му храм. Навсякъде където отиваше в Тибет, Ринпоче беше посрещан с огромна радост и емоция от хора, които бяха чакали с години шанса да го видят отново.

Учен, мъдрец и поет, Дилго Кхйенце Ринпоче никога не престана да вдъхновява всички, които се срещаха с него със своето необикновено присъствие, простота, достойнство и хумор. Независимо къде се намираше, той винаги се молеше и медитираше в продължение на няколко часа преди зазоряване и след това се заемаше с един непрекъснат поток от дейности и учения – преподавани на групи от няколко стотин до няколко хиляди души – до късно през нощта. Необятните му знания, топлината на благословиите му и дълбочината на осъзнаването му даваха на ученията му едно качество, доста различно от тези на другите.

Всяко едно от постиженията му в различните области изглеждаше повече от достатъчно, за да запълни цял човешки живот. Той прекара 20 години в отшелничество, написа повече от 25 тома текстове върху Будистката философия и практика, публикува и запази безброй текстове и инициира многобройни проекти за запазването и разпространението на Будистката мисъл, традиция и култура. Преди всичко обаче, онова което той считаше за най-важно, беше ученията, които той беше осъзнал и преподал да бъдат приложени на практика от другите.

Той докосна по неповторим начин умовете и сърцата на учениците и учителите от запада и изтока, и остави едно живо наследство от учения и хуманитарни начинания, които продължават чрез дейността на неговите ученици и на Общността Дилго Кхйенце. На 81 годишна възраст, след кратко боледуване, той почина в Бутан. На кремацията му присъстваха над петдесет хиляди души, включително учители и ученици от цял свят.

Ступата в Бода, осветена от стотици хиляди кандилца по случай смъртта на Н.Св. Дилго Кхйенце Ринпоче