В будизма съществуват много подробни учения, които обясняват причините, поради които различните хора притежават различни условия и качество на живот. Доктрината за Карма (причинно-следствения закон) ни учи, че всяко наше действие създава в съзнанието ни определен умствен отпечатък. Тези умствени отпечатъци на свой ред оформят бъдещите ни обстоятелства и избори. Настоящата ни житейска ситуация е израз на сборния ефект от огромен брой умствени отпечатъци, натрупани през миналите ни животи. Буда Шакямуни е казал:„Ако искаш да знаеш какъв си бил в миналия си живот, погледни тялото си и обстоятелствата, в които живееш. Ако искаш да знаеш какъв ще бъдеш в следващия си живот, погледни действията, които извършваш сега.”След като будизмът ни учи, че поведението ни е от такава ключова важност за качеството на живота, който водим, следва логичният въпрос: Какви действия е добре да извършваме? В Махаяна ученията се предписва поведение, свързано с шест основни качества, наречени парамити (трансцедентални действия). Те са: щедрост, моралност, търпение, усърдие, медитация и мъдрост. Обясненията, свързани с тези шест парамити са обширни. Моята цел тук е да обясня съвсем накратко първата парамита – щедростта.Много хора в България живеят на ръба на бедността. Има всеобщо недоволство от тази ситуация и в същото време нищо съществено не изглежда да се променя – поне не за болшинството от хората. От будистка гледна точка това съвсем не е учудващо. Буда Шакямуни е обяснил, че причината за богатството е безкористната щедрост – качество, което истински липсва в нашата страна. Будизмът учи, че целият ни свят е творение на нашия ум – светът ни е един вид втвърдено умствено възприятие. Когато сме тесногледи, себични и стиснати, външната ни ситуация е изпълнена с напрежение, нервност и борба за оцеляване. Колкото повече се съсредоточаваме върху чувството за липса на материално благополучие и благоприятни обстоятелства, толкова повече се подсилва вътрешното ни неудовлетворение. Скъперничеството в сърцата ни поражда бедност в нашия свят, и реакцията ни е още по-голяма стиснатост – създава се порочен кръг.

В будистките учения се казва:

„Мъдрият човек, който иска да увеличи богатството си трябва незабавно да раздаде част от него.”

Това на пръв поглед противоречиво твърдение си има своето много просто обяснение. Безкористната щедрост създава един отворен ум, в който има усещане за изобилие. Такъв ум създава една среда на живот, която притежава същото качество на изобилие и лекота. Материалното благополучие идва естествено при онези, които са истински щедри, просто защото тяхната умствена нагласа изгражда неусетно един свят, който е пропит от изобилие. В езотеричния клон на Будизма, Ваджраяна, има множество медитационни практики за постигане на материално благополучие. Всички те са съсредоточени не върху молитви за богатство, а върху щедрост и създаване на тази умствена нагласа на изобилие в практикуващия. Медитаторът се учи да усеща себе си и целият си свят като изпълнени с  неизчерпаеми ресурси. Като резултат от тази променена умствена нагласа външният свят и обстоятелства му се променят.

Не случайно от шестте трансцедентални съвършенства щедростта е на първо място. Когато някой притежава това качество, за него всички врати са отворени – той има благоприятни обстоятелства, за да измине пътя. От друга страна, ако липсва щедрост умът е толкова затворен и обстоятелствата на живот са толкова неблагоприятни, че за развиване на дисциплина, търпение и останалите качества не може да става и дума.

В някои източни страни тези принципи на кармичния закон за причината и следствието все още се знаят и разбират. Бедните не се колебаят да дадат в дар малкото, което притежават, а богатите редовно раздават големи дарове на напълно непознати. В тибетската будистка общност подобни действия са особено разпространени – всички будистки манастири и учители в Хималайските райони живеят благодарение на даровете на учениците си, които от своя страна получават от тях ученията и практиките, чрез които все още е възможно да се постигне просветление в рамките на един човешки живот.  Резултатът от това е едно щастливо и богато в духовен и материален план общество, което с право наблюдава с неразбиране представителите на западната „цивилизация”.

Странно е, но дори и сред така наречените западни будисти щедростта е нещо, което не се разбира добре. Правенето на приношения на учителите, центровете и манастирите е нещо, което или се счита за задължение, или удобно се пропуска. Никой не разбира, че щедростта е основно в помощ на ученика. Това човек да даде дар на онези, които го запознават с Дхарма и на манастира или центъра си е най-лесният и ефективен начин за натрупване на заслуга за един практикуващ. Бил съм свидетел на това как западняци оставят пет долара в дар на учителя си, от когото току що са получили най-безценните учения в цялата будистка традиция. От друга страна преди няколко дни наблюдавах как при получаването на едни учения един от тибетските ми учители дари на друг от учителите ми дарове, за носенето на които трябваха повече от двадесет монаха. Тогава се сетих, че от няколкото души, които ни бяха дали пари да им купим неща от тук само един изрично помоли от парите му да се даде приношение, и той дори не принадлежи формално на групата ни. А ние отчасти дойдохме, за да поканим учители в България. Тъжно.

За пълното разбиране на смисъла от щедростта са необходими повече обяснения, но аз нямам нито знанията, нито възможността да ги опиша задоволително. Реших обаче да напиша тези няколко реда, тъй като в съзнанието ми тези дни постоянно се набиват разликите между начина, по който се разбира живота тук и мизерното съществуване, което водим в нашата родина. Ако се научим да даваме, ако развием истинска щедрост, нищо никога няма да ни липсва. Защо това е толкова трудно дори за нас, които се наричаме будисти?