Какво е и какво не е будизъм

© Превод: Лама Иво

Лекцията е изнесена в Сидни, Австралия, през 1999 година.

.

Хората често ме питат: “С две думи, какво е будизмът?” Или питат: “Какъв е специфичният възглед, или философия на будизма?”

За жалост на запад будизмът сякаш се озова в купа на религиите, дори в раздела “помогни си сам” или “самоусъвършенстване”, и определено се намира също и в раздела “яки медитации”. Бих искал да подложа на критика общата дефиниция за будистка медитация.

Много хора мислят, че медитацията има нещо общо с релаксацията, с наблюдаването на залеза или наблюдаването на вълните на плажа. Идват на ум очарователни фрази като: “Остави нещата да текат” и “Стани безгрижен”. От будистка гледна точка медитацията е малко повече от това.

Първо, мисля, че трябва да поговорим за истинския контекст, в който се практикува будистката медитация. Това се нарича: възглед, медитация и действие. Взети заедно, тези три неща са един умел начин за разбиране на пътя. Дори да не изплозваме такива изрази във всекидневния си живот, ако се замислим, ще видим, че ние винаги действаме според определен възглед, медитация и действие. Например, ако искаме да си купим кола, ние избираме онази, която ни се струва най-добра, надеждна и т.н. “Възгледът” в този случай е идеята или вярата, която имаме – това, че колата е добра. “Медитацията” е размишлението и свикването след това с тази идея, а “действието” е самото купуване на колата, карането и използването й. Този процес не е непременно нещо будистко, той е нещо, което правим през цялото време. Няма нужда да го наричате възглед, медитация и действие. Може да мислите за него като за “идея,” “свикване с идеята,” и “придобиване.”

И така, какъв е специфичният възглед, с който будистите се опитват да свикнат? Будизмът се определя чрез четири характеристики или “печата”. Всъщност, ако всичките тези четири печата важат за даден път или философия, няма значение дали ги наричате будистки, или не. Можете да ги наричате каквото си искате; думите “будистко” или “будизъм” нямат значение. Идеята е, че ако даденият път е според тези четири печата, той може да бъде считан за пътя на Буда.

Това е причината, поради която тези четири характеристики са наречени “четирите печата на Дхарма.” Те са:

• Всички съставни неща са непостоянни.
• Всички емоции са болезнени. Това е нещо, за което само будистите говорят. Много религии проповядват неща като любов с песни и възхвали. Будистите мислят: “Всичко това е страдание.”
• Всички явления са пусти; те не притежават присъщо съществуване. Това всъщност е крайният възглед на будизма; останалите три се опират на този трети печат.
• Нирвана е отвъд крайностите.

Без тези четири печата будисткият път би станал теистичен, религиозна догма и целият му смисъл би се загубил. От друга страна може да имате някой сърфист, който ви дава учения за това как да седите на плажа и да гледате залеза: ако онова, което той ви казва, е в съответствие с тези четири печата, това ще е будизъм. На тибетците, китайците или японците това може да не се нрави, но не е необходимо учението да бъде в “традиционна” форма.

Четирите печата са доста преплетени един с друг, както ще видите.

…

Първият печат:
Всички съставни неща са непостоянни.

Всяко явление, за което можем да се сетим, е съставно и следователно е обект на непостоянството. Някои аспекти на непостоянството, като промяната на времето навън, можем да приемем доста лесно, но има и други, също толкова очевидни неща, които не приемаме.

Нашето тяло например е видимо непостоянно и остарява всеки ден, и въпреки това ние не желаем да приемем този факт. Определени популярни списания, които са фокусирани върху младостта и красотата, експлоатират този проблем. По отношение на възгледа,медитацията и действието, техните читатели може да развият възгледа, че някак могат да избегнат процеса на остаряването. Те размишляват върху този възглед на постоянството и следващото им действие е да отидат във фитнес центровете или да се подложат на пластична хирургия и на всякакви други щуротии.

Просветлените същества биха счели това за смешно и за произтичащо от погрешен възглед. По отношение на тези различни аспекти на непостоянството, остаряването и умирането, промените на времето и т.н. будистите имат да кажат едно единствено нещо – първият печат: явленията са непостоянни, защото са съставни. Всичко, което се състои от части, рано или късно ще се разпадне.

Когато казваме “съставни,” това включва и измеренията пространство и време. Времето е съставно и следователно – непостоянно: без миналото и бъдещето няма такова нещо като настояще. Ако настоящият момент беше постоянен, нямаше да има бъдеще, защото настоящето винаги щеше да е тук. Всяко действие, което извършвате – например да нарисувате цвете или да изпеете песен – има начало, среда и край. Ако при пеенето на една песен липсваха началото, средата или краят, нямаше да има такова нещо като пеенето на песен, нали? Това означава, че пеенето на песен е нещо съставно.

“И какво от това?”, питаме ние. “Защо трябва да се занимаваме с това? Какво толкова? Има начало, среда и край – какво от туй?” Не става въпрос за това, че будистите някак са притеснени от началата, средите и краищата; те не са проблем. Проблемът е в това, че когато има съставни неща и непостоянство, както е с ежедневните и материални неща, има несигурност и болка.

Някои мислят, че будистите са песимисти, винаги говорят за смъртта, непостоянството и остаряването. Това обаче не е непременно вярно. Непостоянството е облекчение! Аз днес нямам BMW и точно по силата на непостоянството на този факт мога да се сдобия с него утре. Ако го нямаше непостоянството, аз щях да съм заседнал в това не-притежаване на BMW и никога нямаше да си го имам. Днес може да се чувствам ужасно депресиран, но благодарение на непостоянството, утре може да се чувствам прекрасно.Непостоянството не е задължително лоша новина – зависи от начина, по който го разбираш. Дори днес твоето BMW да бъде издраскано от някой вандал или най-добрият ти приятел да те предаде, ако имаш възгледа на непостоянството, няма да си толкова притеснен.

Заблудата възниква, когато не осъзнаваме, че всички съставни явления са непостоянни.Когато обаче осъзнаем тази истина – дълбоко вътре в себе си, а не само интелектуално – това наричаме освобождение: освобождение от тази едностранчива, тесногледа вяра в постоянството. Всичко, независимо дали ви харесва или не – дори и пътят, скъпоценният будистки път – е съставно. Всичко има начало, има среда, има и край.

Когато разберете, че “всички съставни неща са непостоянни”, вие сте подготвени да приемете съществуването на загуба. Тъй като всичко е непостоянно, това може да се очаква.

…

Вторият печат:
Всички емоции са болезнени.

Тибетската дума за емоция в този контекст е zangche, което означава “замърсен” или “опетнен,” в смисъл, че е нещо, пропито от объркване, или дуалност.

Ние естествено разглеждаме някои емоции, като агресията или ревността, като болезнени. Но какво става с любовта и привързаността, добротата и предаността, тези хубави, леки и приятни емоции? Ние не мислим, че те са болезнени; въпреки това те са дуалистични и това означава, че накрая се превръщат в източник на болка.

Дуалистичният ум включва почти всяка мисъл, която може да имаме. Защо това е болезнено? Защото идва от объркване. Всеки дуалистичен ум е объркан ум, ум, който не разбира същността на нещата. И как да разберем дуалността? Тя е в субекта и обекта: ние – от една страна, а нашето преживяване – от друга. Този вид дуалистично възприятие е погрешно, както можем да видим, когато различни хора възприемат един и същи обект по различни начини. Един човек може да мисли, че някоя жена е красива и това е вярно за него. Но ако това беше някаква абсолютна, независима истина, тогава всички останали също щяха да я виждат като красива. Очевидно това не е истина, която е независима от други неща. Тя е зависима от твоя ум, тя е твоя собствена проекция.

Дуалистичният ум създава много очаквания, много надежда, много страх. Винаги, когато има дуалистичен ум, има надежда и страх. Надеждата е една съвършена, префинена болка. Ние сме свикнали да мислим, че надеждата не е болезнена, но всъщност тя е една голяма болка. Колкото до болката от страха, няма нужда да обсъждаме това.

Буда е казал: “Разбери страданието.” Това е Първата благородна истина. Много от нас объркват болката с удоволствие – удоволствието, което в момента изпитваме, всъщност е самата причина за болката, която ще почувстваме рано или късно. Друг будистки начин за обясняване на това е да кажем, че когато една голяма болка стане малка, ние я наричаме удоволствие. Това е, което наричаме щастие.

Освен всичко това, емоцията няма никакво присъщо истинско съществуване. Когато жадни хора видят мираж с вода, те изпитват усещане за облекчение: “Страхотно! Там има някаква вода!” Но когато се приближат, миражът изчезва. Това е един важен аспект на емоцията: емоцията е нещо, което няма независимо съществуване.

Затова будистите заключават, че всички емоции са болезнени. Тъй като те са непостоянни и дуалистични, те са несигурни и винаги са придружени от надежди и страхове. В абсолютен план обаче те нямат и никога не са имали присъщо съществуване, така че, в определен смисъл, не струват много. Всичко, което създаваме чрез своите емоции, в крайна сметка е напълно безсмислено и болезнено. Затова будистите практикуват медитациите шамата и випашана – това помага, за да се отслаби хватката, с която емоциите са ни сграбчили, и за да се отслабят маниите, които сме развили като сме ги следвали.

…

Въпрос: Състраданието емоция ли е?
Отговор: Хората като нас имат дуалистично състрадание, докато състраданието на Будите не включва субект и обект. От гледна точка на един Буда, състраданието никога не може да включва субект и обект. Това е наречено ‘махакаруна’ – велико състрадание.

Въпрос: Трудно ми е да приема, че всички емоции са болка…
Отговор: ОК, ако искаш един по-философски израз, можеш да пропуснеш думата “емоция” и просто да кажеш: “Всичко, което е дуалистично, е болка.” Но аз харесвам думата емоция, защото тя ни провокира.

Въпрос: Болката непостоянна ли е?
Отговор: Да! Ако знаеш това, значи си наред. Точно защото не знаем това, изпадаме в много усложнения, опитвайки се да разрешим проблемите си. И това е вторият голям проблем, който имаме – че се опитваме да разрешим проблемите си.

…

Третият Печат:
Всички явления са пусти;
Те не притежават присъщо съществуване.

Когато казваме “всички”, това включва всичко, включително Буда, просветлението и пътя. Будистите дефинират като “явление” всичко, което притежава характеристики и е обект, който е възприеман от даден субект. Да считаме, че един обект е нещо външно, е невежество и точно това ни пречи да видим истината за този обект.

Истината за едно явление е наречена “шунята” – пустота, което означава, че явлението не притежава истински съществуваща същност или природа. Когато един заблуден човек или субект види нещо, виденият обект се интерпретира като нещо действително съществуващо. Както можете да видите обаче, съществуването, приписвано от субекта, е погрешно схващане. Такова едно схващане се основава на различните условия, които карат един обект да изглежда истински; това обаче не е начинът, по който обектът действително съществува. То е като да виждаме мираж – там няма истински съществуващ обект, въпреки че изглежда така. С думата “пустота” Буда е искал да каже, че нещата не съществуват истински, така както ние погрешно мислим, а че те всъщност са “пусти” от такова погрешно приписано им съществуване.

Чувстващите същества страдат точно защото вярват в нещо, което всъщност е просто погрешна проекция. Точно като лек за това Буда е преподавал Дхарма. Много просто казано – когато говорим за пустота имаме пред вид, че начинът, по който изглеждат нещата, не е начинът, по който те действително съществуват. Както казах преди, когато говорех за емоциите, може да видите един мираж и да мислите, че това е нещо истинско, но когато доближите, миражът изчезва, колкото и истински да е изглеждал.

Понякога пустотата е наричана “дхармакая” и в различен контекст бихме могли да кажем, че дхармакая е постоянна, непроменяща се, всеобхватна и да използваме всякакви красиви, поетични думи. Това са мистичните изрази, които принадлежат на пътя, но за момента ние все още сме на началния етап – опитваме се да придобием интелектуално разбиране. По пътя ние може да изобразим Буда Ваджрадхара като символ на дхармакая, или пустотата, но от академична гледна точка това дори да си помислим за изобразяване на дхармакая е грешка.

Буда преподавал три различни подхода на три отделни етапа. Те са известни като Трите завъртания на колелото, но могат да бъдат сумирани в една единствена фраза: “Ум; няма ум; умът е сияйност.”

Първото “Ум” се отнася до първия набор от учения и показва, че Буда е преподал, че има един “ум”. Това е било, за да се разсее нихилистичния възглед, че няма божествени сфери, няма адски сфери, няма причина и резултат. След това, когато Буда е казал: “Няма ум”, той е имал предвид, че умът е просто една концепция и че няма такова нещо като истински съществуващ ум. Накрая, когато е казал: “Умът е сияйност”, той е имал пред вид буда-същността, незаблудената, или изначално съществуващата мъдрост.

Великият коментатор Нагарджуна е казал, че целта на първото завъртане е била да се премахне недобродетелта. Откъде идва недобродетелта? Тя идва от това да си или етерналист, или нихилист. Следователно, за да сложи край на недобродетелните действия и мисли, Буда е преподал първото учение. Второто завъртане на Дхарма колелото, когато Буда е говорил за пустотата, е било представено, за да се премахне вкопчването в един “истински съществуващ ‘аз’ ” и в едни “истински съществуващи явления.” Накрая, ученията при третото завъртане били дадени, за да се разсеят всички възгледи, дори и възгледа за липсата на собствена същност. Трите набора учения на Буда нямат за цел да предложат нещо ново, целта им е просто да премахнат объркването.

Като будисти ние практикуваме състрадание, но ако ни липсва разбиране на този трети печат – че всички явления са пусти – нашето състрадание може да се обърне срещу нас. Ако си привързан към целта на състраданието, когато се опитваш да разрешиш даден проблем, може да не забележиш, че идеята ти за решението се основава напълно на твоята собствена лична интерпретация. Така можеш да завършиш като жертва на надеждата и страха, и съответно – на разочарованието. Ти започваш като “добър махаяна практикуващ” и веднъж или два пъти се опитваш да помагаш на чувстващите същества. Ако нямаш обаче разбиране за този трети печат, ще се умориш и ще се откажеш да помагаш на съществата.

Има и друг проблем, който възниква от неразбирането на пустотата. Той сполита леко повърхностните и нестабилни будисти. Някак, в будистките кръгове, ако не приемаш пустотата, не си готин. Затова ние се преструваме, че оценяваме пустотата и се преструваме, че медитираме върху нея. Ако не я разбираме правилно обаче, може да се получи един лош страничен ефект. Може да кажем: “О, всичко е пустота. Аз мога да правя каквото си искам.” И така ние пренебрегваме и нарушаваме законите на карма, поемането на отговорност за действията си. Ние губим “елегантността” си и в тази игра обезкуражаваме и другите. Негово Cветейшество Далай Лама често говори за това падение, при което не се разбира пустотата. Правилното разбиране на пустотата ни кара да виждаме как нещата са взаимозависими и как ние носим отговорност за своя свят.

Можете да прочетете милион страници на тази тема. Само Нагарджуна е написал пет различни коментара, които основно се занимават с това, а съществуват и коментарите на неговите последователи. Има безброй учения за установяване на този възглед. В Махаяна храмовете и манастирите хората пеят “Сърдечната сутра на Праджняпарамита” – това също е учение за третия печат.

Философиите или религиите могат да кажат: “Нещата са илюзия, светът е мая, илюзия”, но винаги има едно-две неща, които се оставят назад и които се считат за истински съществуващи: Бог, космична енергия, в зависимост от случая. В будизма не е така. Всичко в самсара и нирвана – от главата на Буда до парчето хляб – всичко е пустота. Няма нещо, което да не е включено в окончателната истина.

…

Въпрос: Ако самите ние сме дуалистични, можем ли изобщо някога да разберем пустотата, която е нещо, преминаващо отвъд описанието?
Отговор: Будистите са много хлъзгави. Ти си прав. Никога не може да се говори за абсолютната пустота, но може да се говори за един “образ” на пустотата – нещо, което може да бъде преценено и за което може да се размишлява, така че накрая да достигнеш до истинската пустота. Може да кажете: “А, това е прекалено лесно. Това са пълни глупости.” Но на това будистите ще кажат: “Лошо за теб, в такъв случай, защото това е начинът, по който нещата работят.” Ако имаш нужда да срещнеш някого, когото никога не си срещал преди, аз мога да ти го опиша и да ти покажа негова снимка. Тогава, с помощта на тази снимка, ще можеш да отидеш и да откриеш истинския човек.

От крайна гледна точка пътят е ирационален, но от относителна гледна точка той е много рационален, защото се опира на относителните конвенции на нашия свят. Когато говоря за “пустота”, всичко, което казвам, засяга този “образ” на пустотата. Аз не мога да ви покажа истинската пустота, но мога да ви кажа защо нещата нямат присъщо съществуване.

Въпрос: В будизма има толкова обширна иконография, че човек може да си помисли, че тя е обект на медитация или обект на почит. Но от Вашето учение трябва ли да разбирам, че всичко това е несъществуващо?
Отговор: Когато отидете в някой храм, ще видите много красиви статуи, цветове и символи. Те са важни за пътя. Те всичките принадлежат на онова, което наричаме “образ на мъдростта” или “образ на пустотата.” Когато обаче следваме пътя и прилагаме методите му, е важно да знаем, че самият път в крайна сметка е илюзия. Всъщност, чак тогава ще можем правилно да го оценим.

…

Четвъртият печат:
Нирвана е отвъд крайностите

Сега, след като вече обясних пустотата, чувствам че четвъртият печат – “Нирвана е отвъд крайностите”, също беше обяснен. Накратко обаче: този последен печат е също нещо, което е специфично будистко. В много философии или религии крайната цел е нещо, за което можеш да се хванеш и задържиш. Крайната цел е единственото нещо, което наистина съществува. Нирвана обаче е неусложнена, така че не е нещо, за което можеш да се хванеш. Тя е наречена “отвъд крайностите.”

Ние някак си мислим, че можем да отидем някъде, където ще имаме по-удобен диван за сядане, по-добър душ, по-добра канализация, една нирвана, в която няма да имате нужда от дистанционно управление, където всичко е там в момента, в който си помислите за него. Както казах преди обаче, то не е, че добавяме нещо ново, което не е било там преди. Нирвана се постига, когато премахнете всичко, което е изкуствено и замърсяващо.

Няма значение дали си монах или монахиня, която е изоставила светския живот, или си йогин, който практикува задълбочени тантрични методи. Ако, когато се опитваш да изоставиш или трансформираш привързаността към собствените си преживявания, не разбираш тези четири печата, ще завършиш, считайки проявленията на своя ум за нещо лошо, диаболично и нечисто. Ако направиш това, ти си далеч от истината. А цялата идея на будизма е да те накара да разбереш истината. Ако имаше някакво истинско постоянство в явленията, ако имаше истинско удоволствие в емоциите, Буда щеше да е първият, който да ги препоръча с думите: “Моля ви, пазете и ценете тези неща.” Но, благодарение на голямото си съcтрадание, той не направил това, защото е искал да имаме онова, което е вярно, онова, което е истинско.

Когато имате ясно разбиране за четирите печата като основа на практиката си, ще се чувствате удобно, независимо какво ви се случва. Докато имате тези четирите като свой възглед, нищо не може да се обърка. Всеки, който държи тези четирите в сърцето си или в главата си и размишлява върху тях – той е будист. Няма нужда такъв човек дори да бъде наричан будист. Той или тя по дефиниция е последовател на Буда.