Указания за получаване и практикуване на учения в тибетските традиции

от Лама Иво

През последните години количеството преводи на традиционни тибетски текстове и дори медитационни инструкции в западните страни стремглаво расте. Това създава проблеми и ред недоразумения сред онези, които искат сериозно да започнат да се занимават с тибетски будизъм. Масовото разпространение на будистка литература и учения за жалост не е съпроводено с паралелно разпространение на информация за това точно как се използват тези текстове в тибетските будистки школи.

Ако на едно дете му се дадат учебници по пиротехника, заедно с всички химикали, които са описани в тях най-вероятно резултатът би бил нежелан, а често и трагичен. Когато става въпрос за духовност обаче някак е лесно да приемем, че знаем достатъчно, за да се оправим сами. В крайна сметка до сега сме успявали да се справим с повечето неща в живота си, защо да не успеем и с това? Такова схващане за жалост е погрешно.

Проблемът е, че инструкциите за медитация и философските учения, запазени в тибетските традиции са предназначени да бъдат използвани в една строго контролирана ситуация – ситуацията на близки взаимоотношения между учител и ученик. В такъв традиционен контекст учителят може да прецени какво би помогнало най-много на неговия ученик и би му преподал точно тези учения и медитационни инструкции, предпазвайки го от онези инструкции, които не са за него и които биха му навредили. Така ученикът ще постигне лесен и сигурен успех. Разнообразието от медитационни инструкции и обяснителни текстове, запазено в Тибет е огромно. Различните медитационни цикли и раздели учения са подходящи за хора с различен темперамент и нагласа. Неумелото им смесване може да доведе до големи проблеми.

Как се започва?

За да може някой да започне да практикува медитация и да изучава традиционните текстове, той трябва първо да намери подходящо квалифициран учител и след това този учител да го приеме за ученик. Ученикът трябва да помоли учителя за това и ако последният се съгласи, той ще му даде обета на убежището. Така формално се става будист.

След това идва практикуването – медитацията и използването на традиционните текстове.

Получаване на молитви, философски обяснителни текстове и начални медитационни практики

След като е приел убежище, ученикът вече има формалното право да моли за молитви и философски учения от Хинаяна и Махаяна – първите два етапа на будистките учения. Когато ученикът пожелае да практикува дадена молитва или да изучава даден текст, той трябва да помоли учителя си за това. Ако учителят прецени, че тази практика е подходяща и ако притежаваЛунг и Три за нея, ще му ги даде. Ако не ги притежава, този учител не може да предаде това учение и ученикът не може да го практикува.

Лунг (тиб. lung)

Лунг, означава “текстово предаване”. При даването на лунг, учителят прочита бързо на глас пред ученика целия текст, който последният желае да получи и по този начин му предава благословията и разрешението на приемствеността за съответната практика. Обикновено това все още става на тибетски. За да може един учител да дава лунг за дадено учение или молитва, самият той трябва да е получил лунг за съответния текст от своите учители и приемствеността на това текстово предаване трябва да е непрекъсната. С други думи, ако въпросният текст е съставен през 11 век от учител Х, този учител Х трябва да е предал лунга за него на собствените си ученици, които на свой ред да са го предали на техните и така приемствеността на текстовото предаване да е непрекъсната до учителя, когото молим за текста. Ако един учител не притежава лунг за дадено учение, който да отговаря на горните условия, той не притежава това учение и не може да го предава на своите ученици.Дори самият той не може да го изучава и практикува. Затова имаме в тибетските школи т.нар. “линии на приемственост” и затова всъщност имаме и няколко школи – те са формирани от поредица учители, които са се съсредоточили върху определен тип учения и пазят непрекъснатата им приемственост. Няма учител, който да притежава всички запазени Дхарма учения. Не е и необходимо – те са просто разнообразни средства към едно и също просветление.

Има и текстове, на които приемствеността е прекъсната – т.е. някога някой не е успял да предаде лунга на своите ученици и линията на предаване е умряла. Тези учения може все още да съществуват като текстове, но когато става въпрос за медитационни цикли и инструкции, това са мъртви приемствености и в тибетските традиции никой не практикува и изучава тези учения. Те просто се пазят.

Трябва да се отбележи, че има една категория учения, за които получаването на лунг не е абсолютно задължителено. Това са сутрите – беседите на Буда. Въпреки това, позволението на учителя за сериозното изучаване на някои от тези текстове е желателно и препоръчително.

Три (тиб. khrid)

В добавка на получаването на лунг, ученикът трябва да получи и “три” (тиб.khrid) – практическо обяснение. Това е разясняване на текста или практиката, което може да бъде устно, а може и да се опира на друг разяснителен текст (за който учителят също трябва да е получил и да предаде лунг и т.н.).

В повечето случаи основните учения, т.нар. “коренни текстове” не могат да се практикуват без такива допълнителни обяснения (три), защото са много лаконични, а не-рядко и нарочно закодирани. Един коренен текст може да съдържа указания от вида “сега извърши медитация Х и след това направи два пъти практика У.” За да разбере ученикът какво представляват практики Х и У обаче, той трябва да разчита на устните инструкции и обяснения на учителя си. Това не случайно е така. Привидното усложнение всъщност е защитен механизъм, който предотвратява възможността някой да извършва дадена медитационна практика без да има връзка с автентичен учител (и по този начин да навреди на себе си и на ученията).

Както се вижда от всичко, обяснено до момента, в школите на тибетския будизъм всичко е обвързано с учителя – без него не е възможно да се практикуват правилно автентичните медитационни инструкции. Това ни довежда до следващия момент, а именно – двата типа Дхарма предаване.

“Дхарма на писанията” и “Дхарма на осъзнаването”

Казва се, че Дхарма – ученията на Буда – са раздeлени условно на два аспекта. Първият е наречен “Дхарма на писанията” и е свързан с непрекъснатата приемственост на предаване на текстовете и инструкциите от учител на ученик, както беше обяснено по-горе. Вторият аспект е свързан с факта, че за да може даден учител да предаде по автентичен начин сериозните медитационни инструкции на своя ученик, той трябва да е постигнал осъзнаването, до което водят те. Така приемствеността е чиста. От една страна имаме непрекъсната текстова приемственост, от друга – непрекъсната чиста приемственост на осъзнаване. Когато ученията идват от чист просветлен източник и тези два вида приемствености са непрекъснати в даден учител, ученикът може да е сигурен, че установява връзка с нещо, което има истинска сила да му помогне. Това е и дефиницията на “напълно квалифициран духовен учител” – някой, койтo е владетел на приемствеността на писанията и на приемствеността на осъзнаването. Такъв учител, традиционно, получава позволение от собствените си учители да преподава и чак тогава започва да обучава ученици.

Ваджраяна

Всичко описано до тук важи за ученията и практиките на Хинаяна и Махаяна – първите две нива на будистка практика. Във Ваджраяна обаче, преди получаването на лунг и три за дадена медитационна практика, ученикът трябва да получи Ваджраяна абишека – медитационно посвещение. Някой, който не е получил ваджраяна посвещение няма право да чете и изучава ваджраяна текстове, нито да извършва ваджраяна практики.

Посвещението е входната врата към Ваджраяна и в същността си представлява истинско предаване на медитативно осъзнаване от учител на ученик. Обсъждането на това е извън обхвата на настоящото обяснение, но е споменато поради изключителната му важност.

Обобщение (въпроси и отговори)

Въпрос: Какво означава всичко това? Какви са стъпките, които трябва да предприема, ако искам да се занимавам с будизъм?

Отговор: В крайна сметка нещата не са толкова сложни, колкото звучат. Ако някой желае да започне да се занимава с будизъм, той първо трябва да потърси квалифициран учител. След това трябва да помоли за убежище и след това да получи текстово предаване (лунг) и обяснение (три) за ученията и медитациите, които ще изучава и практикува. Ако учението или практиката са от етапа на Ваджраяна, езотеричния клон на будизма, той трябва да получи и ваджраяна посвещение (абишека). След това той просто трябва да следва указанията на учителя си.

Въпрос: А какво става с публикуваните преводи на традиционни текстове – тук в този сайт, а и в книги на пазара?

Отговор: Ако текстовете са традиционни и човек действително желае да ги практикува, той трябва да намери учител, който притежава текстовото предаване (лунг) за тях и да го получи. Това не означава, че дадена молитва не може да се казва без такъв лунг, но получаването на текстовото предаване ще придаде много сила и благословии на практиката. Ако някой е сериозен по отношение на практикуването на Дхарма, той трябва да търси и получи лунг за всяко учение, което желае да изучава и практикува.

Въпрос: Това означава ли, че е лошо да се четат материалите, които вие публикувате тук?

Отговор: Не. Въпреки че някои от текстовете, които публикуваме действително са традиционни и текстовото предаване за тях е живо, те са с общ характер и не са свързани със сериозни медитационни практики или задълбочени инструкции. Определено окуражаваме всеки да получи текстовото предаване за тези текстове, но това е следваща стъпка и прочитането им не е нещо лошо или вредно. Напротив, те могат да бъдат разглеждани като един мъничък прозорец към богатството на тибетската будистка традиция. Това е и целта на сайта.

Въпрос: Горе е споменато, че за четене на сутрите не е задължителен лунг. За казването на молитви лунгът задължителен ли е?

Отговор: Молитви могат да се казват без лунг и са много полезна практика. Въпреки това, ако ученикът е сериозен, получаването на лунг за тях е важно. За някои ваджраяна молитви лунгът е задължителен.

Въпрос: Има ли начални медитации, които могат да се прочетат и да се извършват без учител?

Отговор: Медитационните практики, дори и тези за начинаещи, трябва да бъдат получени лично от някой, който е упълномощен да ги преподава. В будизма няма друг начин, тъй като техниките, които използваме са сериозни и дори началните медитации могат да доведат до много нежелани резултати, ако бъдат извършвани без постоянно напътствие и контрол. 

Горното беше написано от Иво. Моля имайте предвид, че това са много схематични и непълни обяснения. Те са предназначени за предпазване от най-грубите грешки при заниманията с будизъм в стил “направи си сам”. За по-задълбочена и подробна информация е необходимо да установите лична връзка с автентични представители на тибетската будистка традиция.